Томо Томоски (възрожденец)
Тази статия е за българския възрожденец. За археолога от Република Македония вижте Томо Томоски (археолог).
| Томо Томоски | |
| български общественик от Македония | |
| Роден | Томо Томоски
|
|---|---|
| Починал | 1856 г.
|
Томо Томоски, известен като Томо Кехая, Томо кяя е български общественик от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден e в края на ХVІІІ век в мияшката паланка Галичник. Произхождащ от една от най-богатите фамилии в Галичник, той е сред най-влиятелните хора в Миячията. Притежава големи стада с овце.
Георги Трайчев пише за него:
| „ | Томо кяя имал аристократическа походка... Пред него паши и бегове били на крак. Той бил просветен и духовит.[1] | “ |
Прз 1843 година благодарение на застъпничеството на Томо около 30 помашки фамилии в Галичник приемат християнството без да бъдат преследвани от властите. Дава дъщеря си за жена на новопокръстен съселянин.[2]
През 1856 година Томо протестира пред властите в Дебър срещу нововъведения от властите данък върху вълната кантарие, но след като не е чут, се отправя към Битоля.[3] По пътя, между Струга и Вевчани е нападнат и убит от разбойническата чета на Али Река от Щировица.[4] Като отмъщение сейменин на Томо убива дете на убиеца, но впоследствие около 200 арнаути нападат Галичник, изгарят къщите на Томо, заграбват добитък и убиват внука му. По-късно синът на Томо, Тодор, застава начело на потеря, организирана от властите и гони убийците до Малесията, където опожарява села и възстановява загубите си.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 42.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 42-46.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 67.
- ↑ Поповски, Петар. Крваво досие. Арнаутскиот Гего-мирдитски разбоjнички тероризам во македонските земjи (од 1700 до 2002 гозина), том први, Скопjе, 2006, с. 510.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 42, 67.
