Тома Атанасов
| Тома Атанасов | |
| български революционер | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Тома Атанасов Трайков Кехайов - Радомирски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тома Атанасов е роден през 1868 година в ениджевардарското село Радомир, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО през 1899 година и както пише в спомените си: „Като буден българин за националното освобождение на българите в Македония започнах организиране и подбуждане на българското племе“. От 1901 година е войвода на селската чета от 15 души в родното си село. На 30 януари 1903 година в дома му е убит турския делибашия от Васил Въндев и Димитър Матракулев. Тома Атанасов участва и в Илинденско въстание от юли 1903 година, след което повторно се легализира. След обезоръжителната акция на Младотурците минава отново в нелегалност.[1]
През 1912 година е четник на Ичко Димитров.[2] Участва в сраженията при Серменин на Петровден, при местността Байраците, в село Крива и при Хума, при което са заловени 291 души турски жандармеристи. В началото на 1913 година се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение в 13-а Кукушка дружина и заминава за Родосто. През Междусъюзническата война се сражава със сърбите при Дойран, и с гърците при Гевгели и Моин,[1] при Беяс тепе, Пехчево и Кресненското дефиле. През 1914 година е четник в четата на Христо Аргиров-Чауша, която действа срещу сърбите. Участва в акцията в Удово. През Първата световна война действа в партизанския отряд на Христо Аргиров.[3]
На 30 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 301.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 302.
