Тодор Страхинов
| Тодор Страхинов | |
| български революционер | |
| Роден |
1841 г.
|
|---|---|
| Починал | 1914 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Стефан Страхинов Ангел Страхинов |
Тодор А. Страхинов е български учител и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879).[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Страхинов е роден в 1841 година в неврокопското село Търлис, което тогава е в Османската империя. Става учител и преподава в различни български села в Драмско и Сярско.[1] Осем години преподава в Търлис и Каракьой. Активно участва в борбата на българите за църковна независимост.[2] В 1876 година,[1] преследван от властите,[2] става хайдутин и писар на четата на войводата Стоян Карастоилов.[1][2]
След Берлинския договор се включва в съпротивителното движение. Участва в дейността на комитета „Единство“ в Горна Джумая. Участва в избухналото Кресненско-Разложко въстание в сборния отряд на Стоян войвода.[1] След смъртта на Стоян войвода и разгрома на въстанието, хайдутува с Коста Кукето и Георги Зимбилев в Разложко, Неврокопско, Драмско, Зъхненско, Сярско, Мелнишко, Валовищко и Петричко.[2]
В 1880 година оставя хайдутлука и се заселва в Източна Румелия – в пазарджишкото село Ковачево и работи като учител.[1] Преподава в град Пазарджик и в селата Сараньово и Ковачево 18 години до пенсия.[2]
Умира в Ковачево в 1914 година.[1][3]
Двамата му сина Стефан Страхинов (1882 - 1903) и Ангел Страхинов (? – 1917) са революционери.[4] Автор е на ценни спомени за подготовката и хода на Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 295.
- ↑ а б в г д е Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ // „Бунтовникъ“ (III). София, 1903. с. 24.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 451-452.
- ↑ Стойковъ, Петъръ. Стефанъ Т. Страхиновъ // „Бунтовникъ“ (III). София, 1903. с. 22 - 24.
