Тодор Писков

Тодор Писков
български генерал
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	„За заслуга“ За военна заслуга „Свети Александър“ Военен орден „За храброст“ Железен кръст
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 ноември 1893 г. Поморие, Княжество България
Дата и място на смърт	1953 г. София, Народна република България

Тодор Данаилов Писков е български електроинженер, офицер, генерал-майор.

Биография

Тодор Писков е роден на 27 ноември 1893 г. в Анхиало. Завършва реална гимназия в Сливен. От 1910 до 1912 г. учи във Военното училище в София. От септември 1912 г. като офицерски кандидат е командир на взвод в 1-ва рота на 4-та пионерна дружина. На 22 ноември същата година получава първо офицерско звание подпоручик. На 2 август 1915 г. е произведен в чин поручик. От 1915 до 1918 г. е командир на трета колоездачна рота към първа конна дивизия, като на 18 септември 1917 г. е произведен в чин капитан. В отделни периоди е командир на пионерна рота в 6-а пионерна дружина, паркова рота към железопътния полк и рота в 1-ва колоездачна дружина. През 1923 г. завършва Инженерна школа, на 6 май 1924 г. е произведен в чин майор, а от 1925 до 1929 г. учи електроинженерство в Германия, като на 6 май 1928 г. е произведен в чин подполковник.

От 1929 г. служи като началник на инженерният отдел на ШРБЕК, след което от 1931 г. е началник на Механо-свързочното училище, след което през 1934 г. е назначен на служба към щаба на 3-та военно-инспекционна област. През 1931 г. изкарва курс за инженери във Военната академия. През 1935 г. е назначен за началник на инженерното отделение в техническия отдел на Щаба на армията, като на 6 май същата година е произведен в чин полковник. От следващата година е началник на техническото отделение на Инженерната инспекция. На 1 март 1938 г. е назначен за инспектор на свързочни войски. Излиза в запас на 28 октомври 1940 г. Умира в София през 1953 г.

Ордени

• Орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас;
• Орден „Св. Александър“ 3-та и 4-та степен;
• Орден „За заслуга“;
• Орден „За военна заслуга“;
• Германски орден „Железен кръст“.

Военни звания

• Офицерски кандидат (септември 1912)
• Подпоручик (22 ноември 1912)
• Поручик (2 август 1915)
• Капитан (18 септември 1917)
• Майор (6 май 1924)
• Подполковник (6 май 1928)
• Полковник (6 май 1935)
• Генерал-майор (3 октомври 1940)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 88.