Тодор Петров (български политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Петров.
| Тодор Петров | |
| български политик и юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС | |
Тодор Петров Джуков, известен като Тодор Петров, е български политик, публицист, деец на социалистическото движение в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в с. Ново село, Видинско на 28 юли 1878 г. Той е най-голямото дете от общо 8 деца (6 момчета и 2 момичета) на Петър и Мария Джукови. Потомък е на чипровски въстаници.[1]
Завършва гимназия във Видин. Още като ученик се включва в социалистическото движение. Съосновател е на организацията на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) във Видин през 1898 г.[2]
Завършва право в София. Администратор е на социалистическото теоретично списание „Ново време", публикува много статии в него и в „Работнически вестник". Секретар е на ЦК на БРСДП (т. с.), след това е член на ЦК на Българската комунистическа партия (т.с.)
В периода от 1913 до 1923 г. е народен представител от листата на тесните социалисти (БРСДП, после БКП) в 4 състава на Народното събрание, където изявява ораторския си дар[3].
Определен е за ръководител на Септемврийското въстание наред с Георги Димитров, Васил Коларов и Тодор Луканов.[2]
След потушаването на въстанието е избран единодушно за секретар на временния ЦК на БКП[2]. Умира в София на 10 август 1924 г.[4]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]С жена си Надежда имат 2 деца: Милчо и Роза. След смъртта на баща си Милчо Петров емигрира в СССР, оженва се за Нина Николаевна Болотникова, с която отглеждат 9 деца.[1]
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име в продължение на 3 десетилетия (от 1960-те до 1990-те години) носи главната улица на Видин (водеща на юг към столицата), преименувана по-късно на „Цар Александър ІІ“ (възстановявайки предишното име „Александровска“).
До 1990-те години главната улица в родното му Ново село също е носила неговото име.
На него е наречен също бившият Аграрно-промишлен комплекс „Тодор Петров“ в гр. Брегово[5].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Неуморимият. Страници от живота на Тодор Петров“, Стела Димитрова, „Профиздат“, София, 1984 г., 134 стр., анотация
- ↑ а б в Град-крепост – vidin-online.com, 06.01.2014 г.
- ↑ Депутатите от Видинска област Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine. – vidin-online.com, 11.12.2010 г.
- ↑ Под знаменем Октября: Сборник документов и материалов, 25 октября 1917 г. – 7 ноября 1923 г., Том 2. Автори Лев Иванович Жаров, Маргарита Горанова, Институт марксизма-ленинизма (Москва), Изд-во полит. лит-ры, 1981, стр. 79
- ↑ Изгубеният Видин Архив на оригинала от 2017-08-09 в Wayback Machine. – vidin-online.com, 06.11.2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Паметник на Тодор Петров – Видин, в opoznai.bg
|
