Тодор Луканов
| Тодор Луканов | |
| български политик, народен представител | |
| Роден |
1 декември 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1946 г.
|
| Учил в | Женевски университет |
| Политика | |
| Партия | КПСС |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XX ОНС | |
| Семейство | |
| Деца | Карло Луканов |
Тодор Станчев Луканов е политически деец на БРСДП и БКП, народен представител.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 декември 1874 г. в Ловеч. Баща му е преселник от с. Българене в Ловеч след Кримската война (1853 – 1856), по професия ханджия[1][2], в чиято странноприемница, наречена Луканов хан, отсяда при обиколките си Васил Левски.
Тодор Луканов работи през 1896 г. като учител в Плевен, но е уволнен заради социалистическите му убеждения. Завършва право в Женева през 1900 г. и същата година се завръща в Плевен.
Политик в България
[редактиране | редактиране на кода]Луканов основава организацията на БРСДП в Плевен и е неин пръв ръководител. При разцеплението на партията на Русенския конгрес през 1903 г. застава на страната на „тесните социалисти“. От 1911 г. е член на Централната контролна комисия на БРСДП (т.с.) През Балканската война запасният подпоручик Луканов е взводен командир в 31 пехотен полк – до 24 ноември 1912 г. След раняване в крака е военен следовтел в Гюмюрджина.[3]. През 1913 г. е избран за народен представител в XVI обикновено народно събрание. По време на Първата световна война е в затвор за агитация против участието на България, освободен е през есента на 1918 г.
При преобразуването на партията в БКП (т.с.) през 1919 г. е избран за член на Централния комитет. От 1922 г. е организационен секретар на ЦК на БКП. След Деветоюнския преврат от 1923 г. се обявява против въоръжената борба срещу режима на Народния сговор. Изпраща нареждане до плевенската организация, взела участие в Юнското въстание под ръководството на Асен Халачев, да се прекратят въоръжените действия. Обявява се против Септемврийското въстание.
Емигрант в СССР
[редактиране | редактиране на кода]След разгрома на Септемврийското въстание емигрира в СССР. Става член на ВКП (б) в Съветския съюз.
В Съветския съюз Тодор Луканов продължава с критиките си срещу Георги Димитров и Васил Коларов, които обвинява в „ляво сектантство“. В писмо до Йосиф Сталин през октомври 1925 година той настоява за тяхното отстраняване от ръководството на БКП. В началото на 1930 година, с активното участие на Димитров, Луканов е изключен от БКП за „десен опортюнизъм“.[4]
Умира през 1946 г.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Луканов е женен за Констанца (Коца) Луканова (Башева) и сестра на доктор Наум Башев, по убеждения социалистка.[5] Чрез нейната сестра сродени за рода Татарчеви.[6] Имат 3 сина – Андрей (лекар), Карло (политик), Алберт (лекар), и 2 дъщери – Вела (финансистка) и Соня (Софка)[7].
Синът им Карло Луканов е виден деец на БКП, вицепремиер (1952 – 1954, 1956 – 1957) и външен министър (1956 – 1962), чийто син Андрей Луканов, също виден деец на БКП, е премиер (1990), вицепремиер (1976 – 1987), министър (1987 – 1989). Дъщеря им Вела Луканова заема длъжността управител на БНБ (1955 – 1959).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Луканов Тодор, За Василя Левски, БАН, 1958, притурка за автора
- ↑ Известия на Регионален исторически музей – Ловеч, т. IV; Луканов Петър, Възрожденският деец поп Лукан Лилов и неговият род, Вт., 1999, с. 204 – 206
- ↑ Иванов, Петко. Тесни социалисти – офицери в Балакнската война, Исторически преглед, год. ХХ, 1964, кн. 5, с. 82.
- ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 103, 115.
- ↑ Известни българи са били учители в Разградската мъжка гимназия // Екип 7, 17 януари 2020 г. Посетен на 9 февруари 2021 г.
- ↑ Констанца (Коца) Луканова
- ↑ адв. Тодор Луканов
|
