Тодор Байрактаров
| Тодор Байрактаров | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Тодор Байрактаров Фурнаджиев или Фурнаджията[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Байрактаров е роден в битолското село Лажец, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. По професия е фурнаджия. Работи в Битоля и става укривател на Дельо Лесковски и Стоян Донски. Георги Попхристов го определя като „смел и способен, природно развит човек, твърде много вещ в поддържане на връзка с хайдутите“.[2]
По-късно Тодор Фурнаджиев е член на местната терористична група на ВМОРО. През февруари 1902 година става нелегален четник при Георги Сугарев. Влизат в конфликт като се налага Анастас Лозанчев да ги помирява.[3] След като войводата се разболява, четата е оглавена от Байрактаров. Загива с цялата си чета на 15 юли 1902 година в сражение с турски части при село Чарлия (Горна или Долна Чарлия)[4][5] по предателство на Иван Кулаков от Чарлия.[6] С него загиват четниците Ристе от Будаково, Леко и син му Димитър от Бач, Боже от Трап, Темелко Спасов от Лера, Мице и Цветан от Кичевско и един папуджия от Битолско, спасява се единствено четникът Петре Тасев от Могила.[7][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 96.
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 17.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 186.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
- ↑ а б Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ : Първитѣ комитки - дветѣ етърви отъ с. Лера, Битолско // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, Октомврий 1937. с. 14.
- ↑ Мирчевъ, Боянъ. Какъ биде унищожена първата чета въ Битолското поле // Илюстрация Илиндень 9 (29). Илинденска организация, Ноемврий 1930. с. 15.
