Товия бен Елиезер
| Товия бен Елиезер טוביה בר אליעזר | |
| еврейски духовник | |
| Роден |
около 1050 г.
|
|---|---|
| Починал | 1108 г.
|
| Религия | юдаизъм |
| Товия бен Елиезер в Общомедия | |
Товия (Тувия, Тобия) бен Елиезер (на иврит: טוביה בר אליעזר) е еврейски духовник (равин), талмудист и поет от XI век. Бен Елиезер е автор на „Леках Тов“ или „Песикта Зутарта“, мидраш коментар на Петокнижието и на Мегилот (Петте свитъка).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1050 година в Костур, България, тогава във Византийската империя.[2] Известен е като Явани, тоест Гръка.[3] Леополд Цунц (Gottesdienstliche Vorträge der Juden, с. 293 и сл.), базирайки се на това, че Бен Елиезер нарича баща си „Великият“ и че споменава клането в Майнц от 1096 година, смята, че той е роден в Майнц, и че е син на Елиезер бен Исак аГадол, който според Давид Конфорте (Ḳore ha-Dorot, p. 8b) е бил един от учителите на Раши. Соломон Бубер обаче, позовавайки се на свидетелството на сънародника на Товия Юда Леон бен Моисей Москони в неговия суперкоментар на коментара на Ибн Езра върху Петокнижието, доказва, че Товия е роден в Костур, България. Според него авторът на коментара споменат от Ибн Езра в предговора на книгата му, е някой си Меир от Костур, ученик на Товия бен Елиезер. От друга страна, в коментара си върху Еклесиаст, Товия споменава равин Самсон като свой учител и Бубер предполага, че той може би е идентичен с този Самсон, който е споменат от Раши в коментара му върху Исай lviii. 14 и Амос vi. 3.[1] Поради учеността си Товия застава начело на Костурската еврейска община.[3]
Тъй като в трудовете си Тобия често напада караитите и освен това демонстрира дълбочинно познание на мюсюлманските обичаи, Соломон Юда Льоб Рапопорт в биографията си на Елеазар бен Калири, бележка 33 (в Бикуре ха Итим, x. 122 – 123), стига до извода, че към края на живота си Тобия се заселва в Палестина.[1] Според други сведения в 1096 година е повикан за равин на Солун, където основава йешива и живее до края на живота си.[4][3]
„Леках Тов“
[редактиране | редактиране на кода]Заглавие
[редактиране | редактиране на кода]От различните дати, давани от Товия в труда му, може да се заключи, че книгата е писана в 1097 година и ревизирана в 1107 или 1108 година.[1] Самият Товия озаглавява книгата си „Леках Тов“, правейки алюзия със собственото си име, и така трудът е цитиран от ранните равини, например Ибн Езра (l.c.), Ашер бен Йехиел в „Илхот Тефилин“, Зедекия бен Авраам Анав в „Шиболе аЛекет“ (§ 118) и много други. От средата на XVI век обаче книгата най-често е назовавана „Песикта Зутарта“ (тоест Малката Песикта) за разлика от „Песикта Рабати“ (Голямата Пескита). Второто заглавие се дължи на издателите на частта, отнасяща се до „Левит“, „Числа“ и „Второзаконието“ (Венеция, 1546), които не откриват заглавие на ръкописа, но забелязват, че всеки стих е предшестван от פס писка и заключват, че книгата се казва така. Оттук римуваното заглавие, което според Цунц (l.c.) е създадено от коректора Йохан Тревес, започва с פסיקתא זוטרתא או רבתא (Песикта, била малка или голяма).[1]
В колофона издателите я наричат „Песикта Зутарта“. Благодарение на това заглавие книгата е обърквана с „Песикта Рабати“ на Гедалия ибн Рахия бен Йосиф (Шалшелет ха Кабала p. 24b, Амстердам, 1697) от Йехиел бен Соломон Хайлприн (Седер ха Дорот i.), от Азария дей Роси (Меор Енаим, гл. xix.), и от много други. „Леках Тов“ на практика е наполовина коментар, наполовина агада, покриваща цялото Петокнижие и Мегилот. Всеки седмичен урок е въведен с библейски стих, съдържащ думата „тов“. Освен това в текста често се казва „Аз, Товия бен Елиезер“ или „Товия каза“. В йерусалимския ръкопис често се среща и изразът „нашият учител Товия бен Елиезер“, от което може да се заключи, че „Леках Тов“ е писана от ученици на Товия, но по-задълбочен анализ на текста на този и на флорентинския ръкопис показва, че изразът е просто грешка на йерусалимския преписвач.[1]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Както бе отбелязано „Леках Тов“ е и просто коментар (пешат), даващ граматическото значение на думите, но също така често и агада. В много случаи обаче Товия заявява, че стандартната интерпретация е простата. Дори и в агадическите си интерпретации, които той извежда от Талмуда и от преталмудическата и постталмудическата литература, Товия показва любовта си към добрия стил – старае се да аранжира различните мидраши в отличен ред и да ги редактира с малко думи и ясен език. Затова той съкращава мидрашките пасажи и вместо арамейски, на които тези пасажи са написани, ги предава на добър иврит, премахвайки чуждите думи. В частите на Петокнижието, които се отнасят до Заповедите той вмята много алахи, очевидно взети от различни алахически сборници, в частност от „Шеелтот“ на Ахай Гаон. Талмудическите пасажи, които цитира във връзка с алахите, Товия често интерпретира по собствен, различен от този на Раши, начин.[1]
В целия си коментар Товия показва отлично познаване на ивритската граматика и на трудовете на по-ранните граматици. Може да се отбележи, че изглежда Товия не е смятал ивритските корени за задължително трибуквени. На определени места той интерпретира библейска дума, сякаш е мишнаическа или талмудическа. Смята, че в цялото Петокнижие няма нито една буква повече или по-малко и основава много от своите агадически интерпретации върху кери и кетиб. Една от основните черти на коментара му е алегорическата интерпретация на всички библейски пасажи, които говорят за Бог като телесно същество. По същия начин смята, че изразите в „Ехалот“ на Ишмаел бен Елиша трябва да се приемат фигуративно („Леках Тов“ за Второкнижието, iv. 12). В много случаи Товия отхвърля караитски постулати, макар изрично да не споменава авторите им. Подобно на много други библейски коментатори, той превежда някои думи на местния език – в неговия случай гръцки.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Товия рядко споменава източниците, на които се основава коментарът му. Според анализа на текста те са „Таргум на Онкелос“, „Барайта на Ишмаел“, „Брайта на тридесет и двете правила“, „Сифра“, „Сифре“, „Мехилта“, „Седер Олам Раба“, „Сефер Йецира“, двата Талмуда, „Берешит Раба“, мидраш върху Благословението на Яков (Йелинек, Бет аМидраш, iii. 73 и сл.), „Левит Раба“, мидраш върху Мегилот, „Танхума“, „Йеламедену“ („Танума B“), „Пирке деРаби Елиезер“, „Барайта де Мелекет аМишкан“, „Агадат Машия“, „Хелакот“ на равин Ишмаел, „Сефер аЯшар“, „Мидраш Абкир“, „Мидраш Хашкем“ и много други мидраши. Изглежда е използвал и „Шеелтот“ на равин Ахай, „Халакот Гедолот“ и „Йосипон“. Цитира също така Елеазар аКалир, Саадия Гаон, Хай Гаон, Шехабетай Доноло, Бен Ашер, Бен Нафтали и учителя му равин Самсон. Менахем бен Сарук и Моше аДаршан са цитирани без да се споменават имената им.[1]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]От своя страна Товия е цитиран от тези ученици на Раши, които редактират „Ликуте аПардес“, както и от Менахем бен Соломон в неговата „Сехел Тов“, Яаков Там в „Сефер аЯшар“, Рашбам в коментара му на Петокнижието, Ибн Езра, караита Товия бен Моисей в неговата „Йехи Меорот“, Исак бен Аба Мари в „Сефер аИтур“, Исак бен Моше от Виена в „Ор Заруа“, Цедекия бен Авраам, Йеуда бен Елиезер в „Минхат Йеуда“, Елиезер бен Натан в неговия пият „Лел Шимурим“ и много по-късни библейски коментатори, алахисти и казуисти. Очевидно „Леках Тов“ е смятана за авторитет от германските, френските и италианските, но не и от ранните испански учени, от които само Ибн Езра я споменава пренебрежително. Но по-късните испански автори, които след Алхамбрийския декрет и изгонването се заселват в Изтока, смятат „Леках Тов“ за основен източник за трудовете си.[1]
Издания
[редактиране | редактиране на кода]В 1546 година във Венеция е издадена само част от „Леках Тов“ – тази покриваща „Левит“, „Числа“ и „Второзаконието“. Същата част по-късно е снабдена с латинска транслитерация и издадена под името „Песикта“ от Блайзио Уголино в неговия „Thesaurus Antiquitatum Sacrarum“ (xv.-xvi.), а после пак е публикувана от Аарон бен Моисей Падуа под загланието „Мидраш Леках Тов“ във Вилнюс в 1880 година с кратък коментар, биюр. Четири години по-късно, в 1884 година, отново във Вилнюс е публикувана частта върху „Битие“ и „Изход“, също под заглавието „Мидраш Леках Тов“, от Соломон Бубер, който добавя дълъг увод и обширни бележки. В 1855 година Йелинек публикува извадки от частта върху Мегилот. Коментарът върху „Плача Йеремиев“ е редактиран и издаден във Франкфурт на Майн от Якоб Нахт (Tobiah b. Eliezer's Commentar zu Threni, 1895), а този върху Рут от Зелигман Баер Бамбергер в Майнц в 1887 година.[1]
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]Товия е известен и като ивритски поет, като от него са запазени обаче само четири стихотворения. Едното е въведение към коментара му върху „Битие“, а второто е епилогът на същия коментар. И двете са акростихове на „Товия бар Елиезер Хазак“. Третото стихотворение е кратък акростих на „Товия“, оформящо епилога на „Левит“. Последното четвърто е селихот, започващ с „Аз съм този, който съм“, като стиховете са подредени в азбучен ред и подписани „Товия б. Елиезер Хазак“. Това стихотворение е публикувано от Бубер на края на въведението му към „Леках Тов“.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Azulai, Shem ha-Gedolim, i.;
- Brüll Jahrbuch, v. 132 et seq.;
- Ha-Maggid, xxxix., Nos. 36 – 37;
- Moritz Steinschneider, Catalogus Librorum Hebræorum in Bibliotheca Bodleiana col. 2674;
- Winter and Wünsche, Jüdische Literatur, ii. 270 et seq.;
- Zunz, Gottesdienstliche Vorträge der Juden, pp. 293 et seq.;
- Kaufmann, Eine unbekannte messianische Bewegung unter den Juden, in Jahrbuch für Jüdische Geschichte und Literatur, i. 148 et seq., Berlin, 1898.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Singer, Isidore, M. Seligsohn. Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 21 април 2016.
- ↑ Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 20 април 2016.
- ↑ а б в Фол, Александър и други. Българи и евреи. Първа част. Тангра ТанНакРа, 2000. ISBN 954-9717-16-X. с. 140.
- ↑ Molho, Michael. Histoire des israélites de Castoria. Thessaloniki, 1938. с. 12.
|
