Тирниауз

Тирниауз
на руски: Тырныауз
на карачаево-балкарски: Тырныаууз
на кабардино-черкезки: Тырныауз
	Тирниауз на руски: Тырныауз; на карачаево-балкарски: Тырныаууз; на кабардино-черкезки: Тырныауз
— град —
	Изглед към града през зимата на 2016 г.
	Тирниауз Тирниауз
Страна	Русия
Федерален субект	Кабардино-Балкария
Район	Елбруски район
Площ	61,8 km²
Надм. височина	около 1300 m
Население	20 661 души (2021)
Основаване	1934
Град от	1955
Пощенски код	361 624
Телефонен код	+7 86638
Часова зона	Московско време (UTC+3)
Официален сайт	admtyrnyauz.ru
	Тирниауз в Общомедия

Тирниауз (на руски: Тырныауз, на карачаево-балкарски: Тырныаууз, на кабардино-черкезки: Тырныауз) е град в Русия, административен център на Елбруски район, Кабардино-Балкария. Според официални оценки към 1 януари 2021 г. населението на града е 20 661 души.

География

Градът е разположен в югозападната част на републиката, на двата бряга на река Баксан, на 90 км югозападно от град Налчик и на 40 км североизточно от връх Елбрус. През Тирниауз, по долината на река Баксан, минава магистралата Баксан-Елбрус, водеща до подножието на връх Елбрус. Наблизо тече едноименната река Тирниауз.

История

Възниква като село Герхожан през 1934 г. при откриването на Тирняузското находище на волфрам-молибден.

През 1937 г. започва изграждането на първите заводи в горното течение на Баксанското дефиле. През същата година село Герхожан е преименувано на Нижни Баксан, работническо селище от градски тип.

С указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР от 10 юни 1955 г. работническото селище Тирни-Ауз в Елбруски район, Кабардинска АССР е преобразувано в град с регионално подчинение и получава името Тирниауз. През 1963 г. градът получава статут на град на републиканско (АССР) подчинение.

През 1958 г., когато село Горен Баксан се възстановява, то е включено в състава на град Тирниауз. През 1995 г., с образуването на Елбруски район, село Горен Баксан е отделено от състава на Тирниауз и е превърнато в самостоятелно селско селище.

През 1994 г. Тирниауз се преобразува в град с регионално подчинение и превърнат в административен център на новосформирания Елбруски район.

С разпадането на СССР и затварянето на завода за молибден броят на жителите започва бързо да намалява и градът губи една трета от населението си, сравнено в периода между преброяванията от 1989 до 2002 г. Поредица от наводнения и свлачища през 2000 г. също допринасят за бързото намаляване на населението на града.

Населението на града продължава бавно да намалява. Правят се опити за възстановяване на волфрамо-молибденовия завод, за да се върне предишното значение на града.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2010 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2010 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	21 000	100,00
Балкарци	10 941	52,10
Руснаци	4 861	23,14
Кабардинци	3 175	15,11
Татари	329	1,56
Лезгинци	213	1,01
Украинци	212	1,01
Други	1 264	6,00

Здравеопазване

Районна болница
Районна поликлиника
Районна стоматологична поликлиника

Култура

Дом на културата
Районен център на народните занаяти
Краеведски музей
Централна библиотечна система
Стадион „Тотур“, побиращ около 2500 зрители

Религия

Ислям

Централна градска джамия

Православие

Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“

Източници

↑ Kabardino-Balkaria. Ethnic composition (noisy data from census microdata base), all places: 2010 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 май 2022. (на английски)

[1] Kabardino-Balkaria. Ethnic composition (noisy data from census microdata base), all places: 2010 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 май 2022. (на английски)

[1]