Тип 69 (китайски танк)
Тип 69 | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Тип | ОБТ |
История на производство и служба | |
Опитен образец | 1974 г. |
На въоръжение | 1982 – до днес |
На въоръжение в | Бангладеш, Зимбабве, Иран, Мианмар, Пакистан, Судан, Тайланд, Шри Ланка |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 36,7 t |
Дължина | 9,125 m |
Ширина | 3,27 m |
Височина | 2,4 m |
Основно въоръжение | 100 мм нарезно оръдие |
Допълнително въоръжение | 2х7,62 мм картечници; 12,7 мм зен. картечница (500 патрона) |
Технически данни | |
Силова установка | 12-цилиндров дизелов 12150L-7BW 582 к.с. |
Окачване | торсионно |
Макс. скорост | 50 km/h (по шосе) 22-27 km/h (прес. терен) |
Запас от ход | 420 km (по шосе) ? km (прес. терен) |
Ширина на ров | 2,7 m |
Вертикално препятствие | 0,8 m |
Екипаж | 4 души |
Тип 69 в Общомедия |
Тип 69 е първият изцяло китайски основен боен танк. Той представлява подобрен вариант на по-ранния Тип 59, който е директно копие на съветския Т-54А. Тип 69 включва редица подобрения по двигателя, системите за управление на огъня, сензорното оборудване и балистическите изчислителни системи. По-късно е разработен подобрен модел със 105-милиметрово нарезно оръдие, означен като Тип 79. Танкът и в двата си варианта са изнасян в големи количества за няколко държави, но в китайската армия се използва в много малки бройки.
Разработка и описание
[редактиране | редактиране на кода]През 1963 година завод 617 разработва проект за нов заместник на танковете Тип 59, но хаосът, причинен от Културната революция забавя работата по него значително. При китайско-съветския пограничен конфликт от 1969, китайските войски пленяват съветски Т-62, който впоследствие бива изучен внимателно, а редица от модерните му компоненти са копирани и вградени в дизайна на Тип 69. Дизайнът е финализиран през 1974.
Базовият модел на Тип 69 е въоръжен с двойно стабилизирано 100-милиметрово гладкостволно оръдие, проектирано и произвеждано в Китай, способно да изстрелва подкралибрени кинетични снаряди. Допълнителните прибори включват лазерен далекомер и инфрачервен илюминатор. Бронята е изцяло стоманена, като при Тип 59. Бойното отделение е сравнително тясно, и това може да затрудни работата на екипажа. Въпреки тези нововъведения, базовият модел още от началото е остарял в сравнение с тези в армиите от Източния блок и НАТО, вследствие на което бързо е изтеглен от употреба.
Подобреният втори вариант, Тип 69-II, е въоръжен със 100 милиметрово нарезно оръдие, подобно на това при Тип 59. Двигателят е сменен с по-мощен, на веригите са поставени гумени тампони, а в задната част на купола има добавено складово отделение. Този вариант бива успешно изнасян за редица страни от Третия свят. През 1980-те Ирак е най-масовият потребител на танка, с над 1000 машини в експлоатация с иракската армия.
Със стоплянето на отношенията между КНР и Запада, китайските инженери получават достъп до редица модерни западни технологии за модернизация. Съвместен британско-китайски екип довежда до появата на варианта Тип 69-III, или Тип 79. Този модел е въоръжен с широко разпространеното британско 105-милиметрово нарезно оръдие L7 (използвано на първоначалните варианти на М1 Ейбрамс), СУО Маркони и системи за нощно виждане. Тип 79 е приет на въоръжение в ограничени количества в края на 80-те години.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Китай продава на Ирак близо 1000 танка Тип 69, част които иракчаните преработват, подсилвайки челната им броня с допълнителни стоманени листове. Тази модификация е известна като Тип 69QM. През 1991 иракските Тип 69 виждат много повече сражения отколкото Асад Бабил на Републиканската гвардия. През 2003 иракчаните също използват голям брой Тип 69, а иракската модификация е била използвана в битката край Насирия, когато загиват 11 войници от американската 507-а армейска рота. Два Тип 69 унищожават най-малко четири машини на 507-а рота, вкл. и брониран камион, който бива премазан от единия танк.[1] Още четири танка откриват непряк огън по конвой на рота Чарли от Първи батальон на американската морска пехота, унищожавайки няколко амфибийни бронирани машини AAV.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]- Тип 69
- Първоначален дизайн, базиран изцяло на Тип 59, с по-мощен двигател 580 к.с., 100-мм гладкостволно оръдие, с китайски инфрачервен илюминатор и лазерен далекомер.
- Тип 69-I
- Прототип с компоненти от пленения съветски Т-62, като инфрачервения илюминатор „Луна“ и автоматично активираща се ЯХБЗ.
- Тип 69-II
- Основен производствен вариант, включващ:
- 100-милиметрово нарезно оръдие;
- Нова СУО
- двуосна система за стабилизация;
- оптичен прибор за стрелеца;
- лазерен далекомер;
- балистически компютър;
- Радио Тип 889;
- вериги с гумени тампони;
- димни гранатомети;
- складови отделения на купола;
Този вариант се произвежда по лиценз в Пакистан, а в Тайланд е познат под означението Тип 30. Съществува и команден вариант с полеви телефон, радио антена и друго комуникационно оборудване.
- Тип 69-III (Тип 79)
- Модернизиран със западни технологии вариант, включващ:
- Автоматично затварящи се люкове при засичане на ЯХБ агент;
- 105-милиметрово оръдие Тип 83-I, подобрено копие на L7;
- Пасивни инфрачервени сензори;
- Двигател 730 к.с.;
- СУО „Маркони“
- Балистически компютър;
- Лазерен далекомер
- T69MK-IIG
- Модернизиран вариант от Бангладеш, включващ:
- 120-милиметрово гладкостволно оръдие (подобно на това на М1 Ейбрамс)
- Възможност за изстрелване на ПТУР през оръдието;
- Стабилизатори за оръдието;
- Нова СУО;
- Компютър за следене на бойните действия;
- Реактивна броня;
- Двигател 1200 к.с.;
- Полуавтоматично зареждане;
- Лазерна система за предупреждение;
- Лазерен далекомер;
- Пожарогасители;
- Навигационни системи и GPS
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Бангладеш
- Зимбабве – 10
- Иран – 200
- Китай – 600 (300 Тип 69-II и 300 Тип 79)
- Мианмар – 60
- Пакистан – 250
- Судан
- Тайланд – 98
- Шри Ланка – 20
Бивши
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ архивно копие, архив на оригинала от 10 август 2007, https://web.archive.org/web/20070810090705/http://www.sftt.us/PDF/article07102003a.pdf#prof, посетен на 3 юли 2009