Направо към съдържанието

Тино Айсбренер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тино Айсбренер
немски музикант
Роден
11 ноември 1962 г. (62 г.)
Рюдерсдорф бай Берлин, Германска демократична република
Музикална кариера
Стилрок
Инструментивокал, устна хармоника, електрическа китара

Уебсайт
Тино Айсбренер в Общомедия

Тино Айсбренер (на немски: Tino Eisbrenner, роден на 11 ноември 1962 г. в Рюдерсдорф близо до Берлин) е германски рок музикант и певец, композитор, сценичен актьор, музикален продуцент и активист за мир.[1]

Тино израства в социалистическа Източна Германия (ГДР) и през целия си живот поддържа близост със социализма и съвместните немско-руски музикални проекти. От 1970 до 1973 г. между своята 8-а и 11-а година живее в НРБ, защото родителите му работят там.[2][3] През 1981 г., на 19 години получава възможност да следва актьорско майсторство в Академията за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди“ в Лайпциг. Курсът трябва да започне през 1983 г. През същата година той основава аматьорската музикална група „Джесика“ с приятели от училище, която е избрана за най-популярната нова музикална група в ГДР през 1984 г.[4] Поради това той не започва обучението си. От 1984 до 1986 групата обикаля всички държави от социалистическия Източен блок. През 1986 г. издава албума Spieler („Играч“) и получава социалистическа професионална лична карта. След конфликти с общата администрация на Комитета за развлекателни изкуства на ГДР (Komitee für Unterhaltungskunst der Deutschen Demokratischen Republik) групата е разпусната, като отделни членове са призовани за военна служба. След това Айсбренер продължава своята солова кариера от 1987 г. и през същата година, през 1987 г., работи в театри със собствена програма от текстове на Бертолт Брехт и Курт Тухолски.[5] През 1989 г. най-накрая излиза първият му винилов албум Tino. След издаването на този соло винилов запис последват турнета в Германия, Австрия, Никарагуа и в Съветския съюз, до Сибир.

От 1992 г. Айсбренер е културен мениджър на Берлинския културен център „Пфеферберг“. През 1994 г. излиза соловият му албум Welcome to the World, продуциран от други западногермански певци и автори на песни – Хайнц Рудолф Кунце и Хайнер Люриг. През 1995 г. организира различни певчески програми и предприема концертно турне в САЩ. Между 1996 и 1998 г. живее и работи с мексикански индианци. През 1998 г. Айсбренер започва своята нова програма за Брехт и впоследствие възобновява проекта отпреди 12 години. Албумът Greenland-Hawaii е първият от световния му музикален проект.

На заключителната среща на мирната демонстрация в Берлин No War on Irack през 2003 г. той пее пред половин милион души.

През същата година, заедно с журналиста Кристиан Хентшел, Айсбренер редактира музикалното списание Melodie und Rhythmus (което означава „мелодия и ритъм“), което е популярно в социалистическата ГДР. През 2005 г. предприема концертно и учебно турне в Чили. По време на тази обиколка той посещава индианците мапуче, за които преди това организира изграждането на ново училище. В Германия започва концертна програма с латиноамерикански песни в немскоезични адаптации. Следват още много концерти, концертни турнета в няколко европейски и неевропейски страни и още солови албуми. В Германия той многократно участва в събития на германската социалистическа партия Die Linke, включително с политика и говорителка на есперантистите Гезине Льотш.

  1. Tino Eisbrenner: Das Lied vom Frieden – Musik statt Krieg // oranienburg.de. Посетен на 1 февруари 2025.
  2. Eisbrenner // eventim.de. Посетен на 1 февруари 2025.
  3. Тино Айсбреннер // 5-й Международный музыкальный фестиваль Дорога на Ялту. doroganayaltu.ru, 2023.
  4. Jessica (Tino Eisbrenner) – Spieler // Ostmusik. Посетен на 2 февруари 2025.
  5. Tino Eisbrenner // steffen-verlag.de. Посетен на 1 февруари 2025.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tino Eisbrenner в Уикипедия на есперанто. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​