Лъджа (дем Мустафчово)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Лъджа.
| Лъджа Θέρμες | |
| — село — | |
 Село Баня (Лъджа) | |
  Лъджа  Лъджа  Лъджа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Мустафчово |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 577 m |
| Население | 193 души (2001) |
| Лъджа в Общомедия | |
Лъджа или Долна Лъджа (на гръцки: Θέρμες, Термес, катаревуса: Θέρμαι, Терме) известно и като Баня, Нагорно махале, както и с турската форма Елидже или Ълъджа, е родопско село в Гърция, Западна Тракия, община Мустафчово.
Самото село е разположено в непосредствена близост, на 3,5 километра от границата с България.
Селото носи името си (както турското Ълъджа, така и днешните гръцко Термес и българско Баня) от минералните извори, които се намират в цялата му околност.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 15 януари 2010 година е открит ГКПП Златоград-Термес и е отворен пътят, който свързва селото и гр. Ксанти с Аламовци и Златоград от българската страна на границата.[1]
Край село Лъджа е единственото в Родопите светилище на персийското божество Митра.[2] Скалният релеф е открит в 1915 г. от проф. Богдан Филов. Намира се на около 50 м от чешмата при най-северната точка на завоя на пътя Ксанти-Златоград източно от отбивката за с. Баня (GPS 41°21'2"N 24°59'31"E), има указателна табела на пътя.
Професор Любомир Милетич споменава, че към 1912 година селото е обитавано от помаци.[3] Жителите на селото са българи мюсюлмани.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Минералните извори край селото -
Единственото в Родопите светилище на персийското божество Митра -
Джамията в селото
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Г. Митринов, За южната граница на Златоградския говор. – Българска реч, 2008, № 1, с. 85-90
- Г. Митринов, Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54
- В. Пачилов. Излел е Делю хайдутин. С., 1998
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тошева, Ева. Откриват туристическия граничен пункт Златоград-Термес // 15 януари 2010. Посетен на 15 януари 2010.
- ↑ Апостолова, Валя. Показаха единственото светилище на персийския бог Митра в Родопите // БНР, 2010. Посетен на 8 април 2010.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 296.
