Теорема на Тейлър
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Теоремата на Тейлър е теорема от математическия анализ. Кръстена е на английския математик Брук Тейлър. Теоремата дава апроксимация на функция в околност на точка чрез многочлен, чиито коефициенти зависят само от производните на функцията в тази точка. Без да дава формално описание на теоремата, астрономът Джеймс Грегъри я използва в трудовете си 41 години по-рано, така че заслугата за откриването ѝ може да бъде дадена на него.
Теоремата за един параметър
[редактиране | редактиране на кода]Най-простият пример за теоремата е апроксимацията на експоненциалната функция ex когато х клони към 0. А именно
Формалното изказване на тази теорема е: Ако n ≥ 0 е цяло число и f е функция n пъти диференцируема в отворения интервал (a, x), тогава
където Rn е остатъчен член, зависещ от x, който клони към 0, когато x клони към a.
Остатъчния член може да се представи в няколко форми.
- При формата на Лагранж се твърди, че съществува число ξ между a и x, такова че
Така се вижда, че теоремата на Тейлър е следствие на теоремата за крайните нараствания (и точно теоремата за крайните нараствания се използва за доказването на Тейлър с остатъчен член във вид на Лагранж)
- Друга форма за остатъчния член е форма на Коши
- където
Тук той е следствие на фундаменталната теорема на анализа.
За някои функции може да се покаже че остатъчният член клони към 0, когато n клони към ∞. Те могат да се изразят с ред на Тейлър в околоност на a и се наричат аналитични функции.
- Трета форма е формата на Пеано:
- , където x клони към x0, а o е така наречената, нотация на малкото о
- Четвъртата форма за остатъчния член е интегралната форма. За комплексни функции, диференцируеми в окръжност C около a изразът
важи в C
Теоремата за няколко параметъра
[редактиране | редактиране на кода]Теоремата на Тейлър може да бъде генерализирана за няколко параметъра по следния начин. Нека Б e многообразие от тип сфера около точка a, в N-мерното пространство, а f е функция с реални стойности, дефинирана в отворената околност и имаща n+1 частни производни във всяка точка. Теоремата твърди, че за всяко ,
където сумата е за мултииндекса α.
Остатъчният член трябва да задоволява неравенството
за всички α където |α|=n+1.