Тектит
Тектитите (на гръцки: tektos – „разтопен“) са малки стъкловидни тела, с размери до няколко сантиметра, чийто химичен състав не е свързан с геоложката формация, в която се съдържат.[1][2] Със своето средно съдържание на вода около 0.005% (сто пъти по-малко отколкото във вулканичното стъкло), тектитите се нареждат сред най-сухите скали на Земята.[3] Според повечето учени те са се формирали при сблъсъка на големи метеорити със земната повърхност в условията на изключително висока температура и налягане.
В света са известни няколко находища на тектити: Австралия, Филипините, остров Тасмания, остров Ява, Бряг на слоновата кост, Чехия – единственото тектитно находище в Европа. Практиката е тектитите да се кръщават на мястото, където са открити – австралити, яванити, тасманити, индошинити (Индокитай), филипинити, молдавити (вълтавини).[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 390.
- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 183.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. тектити // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 807.
- ↑ Една необикновена колекция, сп. „Космос“, бр. 2, 1973, архивирано на 5 ноем. 2007 (линк)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Димов, Димо Ив. Метеоритная коллекция Софийского университета имени "Климента Охридского" , Болгария на 31 января 1972 года // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология 65. 1972. с. 238. Посетен на 22 април 2024.
- тектит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.