Тежки крайцери тип „Сюфрен“
Тежки крайцери тип „Сюфрен“ Suffren classe croiseur lourd | |
Тежкият крайцер „Сюфрен“, схема на бронирането и въоръжението. | |
Флаг | Франция |
---|---|
Клас и тип | Тежки крайцери от типа „Сюфрен“ |
Следващ тип | „Алжери“ |
Предшестващ тип | Тежки крайцери тип „Дюкен“ |
Производител | Arsenal de Brest в Брест, Франция. |
Планирани | 4 |
Построени | 4 |
В строеж | 1924 г. – 1928 г. |
В строй | 1929 г. – 1962 г. |
Утилизирани | 1 |
Загуби | 3 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 10 160 t (стандартна); 12 980 t (пълна) („Колбер“: 13 103 t; „Фош“: 13 429 t; „Дюпле“: 13 407 t) |
Дължина | 196,0 m („Колбер“ и „Фош“: 194,2 m; „Дюпле“: 194,0 m) |
Дължина между перпендикулярите | 185,0 m |
Ширина | 20,0 m („Дюпле“ и „Фош“: 19,3 m; „Колбер“: 19,4 m) |
Газене | 7,34 m (при пълна водоизместимост) („Дюпле“ (при пълна водоизместимост): 7,2 m); („Фош“ (при пълна водоизместимост): 7,5 m) |
Броня | „Сюфрен“ и „Колбер“: пояс: 50 mm; траверси: 25 mm; палуба: 25+18 mm; погреби: 50 – 20 mm; „Фош“: надлъжна преграда: 50 – 40 mm; траверси: 20 mm; палуба: 20+18 mm; погреби: 54 – 20 mm; „Дюпле“: надлъжна преграда: 50 – 20 mm; траверси: 20 mm; палуба: 22 – 20+18 mm; погреби: 60 – 30 mm; Всички: кули: 30 mm; бойна рубка: 100 mm |
Задвижване | 3 парни турбини Rateau-Bretagne; 8 водотръбни котли Guyot du Temple (6 на „Дюпле“ и„Фош“) |
Мощност | 90 000 к.с. (67,1 МВт) |
Движител | 3 гребни винта |
Скорост | 32 възела (59,26 km/h) |
Далечина на плаване | „Сюфрен“ и „Колбер“: 4600 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1700 t нефт и 640 t въглища ; „Фош“: 5300 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2620 t нефт; „Дюпле“:5300 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2585 t нефт |
Екипаж | 602 души („Сюфрен“ и „Колбер“); Другите: 605 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 203 mm; |
Зенитна артилерия | 8x1 75 mm (само „Сюфрен“); 8x1 („Колбер“ и „Фош“) или 4x2 („Дюпле“) 90 mm; 8x1 („Сюфрен“) или 4x2 (останалите) 37 mm; 4x4 13,2 mm картечници (само „Дюпле“) |
Торпедно въоръжение | 2x3 550 mm ТА |
Самолети | 2 катапулта; 3 хидросамолета („Сюфрен“ – 2 хидросамолета)[1] |
Тежки крайцери тип „Сюфрен“ в Общомедия |
Сюфрен (на френски: Suffren) са серия тежки крайцери на ВМС на Франция от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 4 единици: „Сюфрен“ (на френски: Suffren), „Колбер“ (на френски: Colbert), „Фош“ (на френски: Foch) и „Дюпле“ (на френски: Dupleix). Всички кораби от серията чувствително се различават помежду си по тактико-технически характеристики и външен вид. Те са развитие на проекта „Дюкен“, а се създават като отговор на италианските тежки крайцери от типа „Тренто“. Последващо развитие на типа „Сюфрен“ става тежкият крайцер „Алжери“.
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Още преди началото на строителството на първите френски тежки крайцери от типа „Дюкен“ проектът е подложен на критика за крайно слабата, практически символична защита. Беспокойството на Морския генерален щаб (на френски: Etat-Major General) се усилва след получаване на известията за това, че първите италиански тежки крайцери от типа „Тренто“ ще носят 70 mm брониран пояс и 50 mm бронирана палуба. На техен фон крайцерите от типа „Дюкен“ изглеждат „картонени“[2]. За това, формулирайки изискванията към тактико-техническите характеристики на бъдещите тежки крайцери, предполагаеми за строителство по програмата от 1925 г., Морския генерален щаб изразява желанието да получи по-защитени бойни единици. Заданието е формулирано на 11 февруари 1924 г. и предполага постигането на следните характеристики:
- Съхраняване на плаваемост, устройчивост и ход при попадение на торпедо калибър 550 mm и близък разрив на 100 kg авиабомба;
- Бронева защита, способна да устои на попадения от 140 mm снаряди и 100 kg авиобомби;
- Въоръжение не по-слабо, отколкото на крайцерите от типа „Дюкен“;
- Далечина на плаване 5000 мили на ход 15 възела;
- Максимално възможна мощност и скорост, желателно 33 възела[3].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Артилерията на крайцерите от типа „Сюфрен“ | ||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
оръдие | 203 mm M1924[4] | 90 mm M1922[5] | 75 mm M1922[5] | 37 mm M1922[6] | 13,2 mm M1929[7] | |||||
калибър, mm | 203,2 | 90 | 75 | 37 | 13,2 | |||||
дължина на ствола, калибри | 50 | 50 | 50 | 50 | 76 | |||||
маса на оръдието, kg | 20 716 | 1570 | 1070 | 300 | 19,5 | |||||
скорострелност, изстрела/минута | 4 – 5 | 12 – 15 | 8 – 15 | 30 – 42 | 200 | |||||
тегло на снаряда, kg | 123,8 – 134 | 9,5 | 5,93 | 0,725 | 0,052 | |||||
начална скорост, m/s | 820 | 850 | 850 | 810 – 840 | 800 | |||||
максимална далечина на стрелбата, m | 30 000 | 15 600 | 14 100 | 7150 | 7200 | |||||
максимална досегаемост по височина, m | – | 10 600 | 10 000 | 5000 | 1500 |
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]име | корабостроителница | дата на залагане | дата на спускане на вода | влизане в строй | бележки |
---|---|---|---|---|---|
„Сюфрен“ | Брестки арсенал, Брест | 17 април 1926 г. | 3 май 1927 г. | 1 януари 1930 г. | Изключен от състава на флота на 27 декември 1962 г., продаден за скрап през 1974 г. |
„Колбер“ | Брестки арсенал, Брест | 12 юни 1927 г. | 20 април 1928 г. | 4 март 1931 г. | потопен в Тулон на 27 ноември 1942 г. |
„Фош“ | Брестки арсенал, Брест | 21 юни 1928 г. | 24 април 1929 г. | 15 сентября 1931 г. | потопен в Тулон на 27 ноември 1942 г. |
„Дюпле“ | Брестки арсенал, Брест | 14 ноември 1929 г. | 9 октомври 1930 г. | 20 юли 1932 г. | потопен в Тулон на 27 ноември 1942 г. |
„Сюфрен“
[редактиране | редактиране на кода]Службата на „Сюфрен“ започва през ноември 1929 г., още преди официалното влизане в строй, с включването му в състава на 1-ва лека дивизия, базираща се в Брест.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Тежките крайцери тип „Сюфрен“ са междинен тип френски кораби, от този клас, между „Дюкен“ и „Алжери“. Стремежът на командването на флота да получи по-защитени крайцери води до видимо подобряване на бронирането при новия тип, като масата на бронята расте от кораб на кораб, а схемата на защита през цялото време се усъвършенства. Различията между крайцерите се оказват толкова значителни, че двойките „Сюфрен“ – „Колбер“ и „Фош“ – „Дюпле“ могат да се отнесат към различни типове. Тънкият брониран пояс на първите два не дава на крайцерите сериозна защита от огъня на крайцерите на противника, защитеността на втората двойка се оказва по-висока. Въпреки това, по своите характеристики, всички крайцери от този тип са прилични по качество кораби и без да изпъкват с нищо сред аналозите им. Но започнатия в рамките на този проект процес на усъвършенстване на защитата на тежките крайцери води в крайна сметка към появата на най-съвършения френски крайцер – „Алжери“[8].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5. с. 226.
- ↑ Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. с. 260.
- ↑ Патянин С.В. Тяжёлые крейсера типа „Сюфрен“. Морская компания, 2009. с. 2.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 290.
- ↑ а б Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 306.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 308.
- ↑ Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 310.
- ↑ Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-58415-4. с. 79.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007, 362 с. ISBN 5-69919-130-5.
- Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-58415-4.
- Патянин С.В. Тяжёлые крейсера типа „Сюффрен“. Морская компания, 2009. с. 2 – 21.
- Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
- Le Masson H. Navies of the Second World War The French Navy Volume 1. London, Macdonald&Co Publishers Ltd, 1969. ISBN 0-356-02834-2.
- Jordan J., Moulin J. French Cruisers. 1922 – 1956. London, Seafort Publishing, 2013. ISBN 978-1-84832-133-5.
- Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- SUFFREN heavy cruisers (1930 – 1932) ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Тежки крайцери тип „Сюфрен“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Сюффрен““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |