Таор
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (община Валево).
| Таор Таор | |
| — село — | |
 Поглед на дял от селото Таор | |
  Таор | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Зелениково |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 309 m |
| Население | 152 души (2002) |
| Пощенски код | 1053 |
| Таор в Общомедия | |
Таор или книжовно Тавор (на македонска литературна норма: Таор) е село в община Зелениково на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градище
[редактиране | редактиране на кода]
Край Таор е разположен археологическият обект Градище.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тавор има 14 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.[4]
В Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Таор (Taor) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители – 151 северномакедонци и 1 друг.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Таор
Юстиниан I (483–565), византийски император - според стари изследвания, според нови източници Таврезиум е идентифициран край Ниш
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
| ||||||||
