Сърджан Пириватрич
Сърджан Пириватрич Срђан Пириватрић | |
сръбски историк медиевист и дипломат | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Белградски университет |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Сръбска академия на науките и изкуствата |
Публикации | „Самуиловата държава“ (1997) |
Сърджан Пириватрич (на сръбски: Срђан Пириватрић) е сръбски историк-медиевист и дипломат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1966 г. в Белград. През 1984 г. завършва средното си образование, а през 1990 г. се дипломира в Белградския университет, специалност История. През 1990–1995 г. преминава следдипломна квалификация в същия университет, в поток История на Византия, като през 1995 г. получава образователно-квалификационна степен „магистър“ след защита на магистърска теза „Обхват и характер на Самуиловата държава според византийски извори“.
В периода 1989–1991 г. Сърджан Пириватрич е библиотекар в Семинара по византология във Философския факултет на Белградския университет. От 1991 до 1999 г. е асистент в Катедрата по история на Византия в същия университет, а през 1999-2000 година е изследовател-сътрудник (научен сътрудник) в Института по византология към Сръбската академия на науките и изкуствата (САНИ). В периода 2001–2005 г. е на дипломатическа служба, като до 2003 г. е първи секретар на посолството на Сърбия и Черна гора в София, а до 2005 г. – в Атина. След 2005 година отново е изследовател-сътрудник в Института по византология към САНИ, както и преподавател по история на Византия в Белградския университет. През 2013 г. защитава докторска степен по история.[1]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Темите, които Сърджан Пириватрич изследва като историк, са свързани предимно със средновековната история на Балканите. Той принадлежи към Белградската византоложка и медиевистична школа. Негов учител е професор Любомир Максимович.[2]
Някои от публикациите на Сърджан Пириватрич са част от тенденция за преосмисляне в сръбската историография на постулатите за небългарския характер на Самуиловата държава. В книгата „Самуиловата държава. Обхват и характер“ (1997), за разлика от повечето свои колеги в тогавашна Югославия, той аргументира предимно българския характер на държавата на Комитопулите, който нарича несъмнен, и църковната и институционалната й примественост от тази на свалената Крумова династия. Признава и автентичността на Битолския надпис.
Награди и стипендии
[редактиране | редактиране на кода]През 1988–1991 г. Сърджан Пириватрич е стипендиант на Републиканска общност за развитие на младите изследователи и научни дейци, в 1992 г. получава стипендия на фондацията „Сасакава“, а в периода 1997–1999 г. – гръцка държавна стипендия.
През 2002 г. получава почетна награда на БАН за принос към чуждата българистика и развитие на научното сътрудничество между БАН и САНИ. През декември 2009 г. получава и почетния знак на президента на Република България за приноса си в развитието на добросъседските отношения, духовното общуване и приятелство между българския и сръбския народ и популяризиране на българската история и култура в Република Сърбия.[3][4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Самуилова држава. Обим и карактер, Београд 1997 Архив на оригинала от 2016-09-10 в Wayback Machine. (в превод на български: Приватрич Сърджан, Самуиловата държава, София 2000, ISBN 954-540-024-8)
- Дукља, Бугарска и Византија на Јужном Јадрану крајем 10. и почетком 11. века, в: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София 2005, с. 91–100.
- Улазак Стефана Душана у царство, Зборник радова Византолошког института, XLIV, 2007, с. 381–409.
- Историја Бугарске, Београд 2008, Приредио Срђан Пириватрић (съставител)
- Једна предпоставка о пореклу бугарског цара Константина Асена „Тиха“, Зборник радова Византолошког института, XLVI, 2009, с. 313–331..
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на сайта на САНУ Архив на оригинала от 2016-05-06 в Wayback Machine..
- ↑ Гюзелев, Васил. За тази книга и за нейния автор, в: Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 12.
- ↑ Президентът Георги Първанов връчи висши държавни отличия на проф. Михайло Пантич и Сърджан Пириватрич, 03.12.2009, сайт на президента на Р. България, посетен на 27 март 2010 (мъртъв линк).
- ↑ Президентът Георги Първанов връчи държавни отличия на Михайло Пантич и Сърджан Пириватрич, БНР, 3 декември 2009.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Участие на Сърджан Пириватрич във филма на Бойко Василев „Сърби и българи и Раде от „Крадецът на праскови“, БНТ, „Панорама“, 8 януари 2010 г.
|