Сушичка река
Сушичка река | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Благоевград Община Симитли |
Дължина | 20 km |
Водосб. басейн | 83 km² |
Отток | 1,0 m³/s |
Начало | |
Място | северната част на Малешевска планина |
Координати | |
Надм. височина | 1753 m |
Устие | |
Място | десен приток на Струма → Бяло море (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 277 m |
Сушичка река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 20 km. Отводнява най-южните части на планината Влахина и най-северните части на Малешевска планина (Крупнишки рид).
Сушичка река извира под името Голямата река на 1753 m н.в. от източния склон на връх Джама (Ильов връх, 1803 m), най-високата точка на Малешевска планина. Протича в слабо залесена, а по-ниските части – с голи склонове долина. По долината ѝ се прокарва границата между планината Влахина на север и Крупнишкия рид на Малешевска планина на юг. Реката прави големи завои по течението си, като първите около 3 km тече на изток, след това около 5 km на север, отново на изток – около 5 km, след това до село Полена – на север-североизток и накрая, в Симитлийската котловина – на изток. Влива се отдясно в река Струма, на 277 m н.в., на 400 m югоизточно от село Черниче.
Площта на водосборния басейн на реката е 83 km2, което представлява 0,48% от водосборния басейн на река Струма.
Основните ѝ притоци са само леви: Любишевска река, Георгевска река, Потока (най-голям приток).
Сушичка река е с преобладаващо дъждовно подхранване с максимум март и минимум – август. Среден годишен отток при устието – 1 m3/s.
По течението на реката в Община Симитли са разположени 4 села: Сушица, Полена, Крупник и Черниче.
В най-долното си течение, в пределите на Симитлийската котловина част от водите ѝ се използват за напояване.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 484.