Сурдулишко клане
 |
 | Тази статия е със спорна неутралност. |
| Сурдулишко клане | |
| Част от Българската Окупация на Сърбия | |
| Част от Първа световна война | |
 | |
| Място | Сурдулица, Сърбия |
|---|---|
| Време | 1916 – 1917 |
| Цел | Сръбска Интелигенция |
| Оръжие | Масови екзекуции |
| Извършители | Български Окупационни Сили |
Клането в Сурдулица е масово убийство на сърби от българските окупационни власти в Сърбия в градчето Сурдулица през 1916 г. и началото на 1917 г., по време на Първата световна война. Жертвите са главно сръбски чиновници, учители, свещеници и бивши войници – те са задържани от българските сили, за да бъдат депортирани в българската столица София, но част от тях са отведени в горите край града и са убити.
Ситуация преди клането
[редактиране | редактиране на кода]Австро-Унгария обявява война на Сърбия на 28 юли 1914 г., поставяйки началото на Първата световна война.[1] На 14 октомври 1915 г. България също обявява война на Сърбия и нахлува в страната от изток, след което Сръбската армия е принудена да отстъпи през Албания, а територията на Сърбия е окупирана от Австро-Унгария, Германия и България. Българската окупационна зона включва югоизточната част на Кралство Сърбия – Вардарска Македония и част от Поморавието.
До 1878 година областта на Сурдулица е в границите на Османската империя и е под църковната юрисдикция на Българската екзархия, а след това е присъединена към Сърбия, като през следващите десетилетия българската интелигенция е елиминирана и регионът е подложен на сърбизация.[2] След окупацията на района от България окупационните власти провеждат политика на българизация, насочена срещу етническите сърби.[3]
През септември 1916 г. сръбското висше командване изпраща в Топлишки окръг - на 70 километра северозападно от Сурдулица – офицера Коста Пекянец, който започва подготовката на въстание срещу окупацията.[4] Сръбското Топлишко въстание започва на 21 февруари 1917 година, като бунтовниците първоначално превземат Прокупле и Куршумлия, но до 25 март е напълно потушено от българските и австро-унгарските окупационни войски с участието на нередовни сили на Вътрешната македонска революционна организация.[5][6]
Клане
[редактиране | редактиране на кода]В навечерието на Топлишкото въстание българските окупационни власти започват организирана депортация на сърби. На 16 декември 1916 г. българският военен управител на окупираните сръбски територии нарежда „всички мъже между 18 и 50 години, които са служили в сръбската армия, всички офицери, бивши учители, свещеници, журналисти, бивши депутати, военни функционери и всички заподозрени лица, да бъдат арестувани и интернирани“.[7] Според свидетелствата на намиращия се в района австро-унгарски полковник Фон Лустиг, макар повечето сръбски чиновници, учители и свещеници да са избягали от района още при окупацията, някои от тях впоследствие се връщат. При започналата депортация те често са предавани на български паравоенни групи, които вместо да ги отведат в София ги избиват.[8] Много от тези убийства се извършват в горите около Сурдулица,[8] но по същото време подобни убийства стават и на други места в окупационната зона, като Враня, Зайчар и Качаник.[9] Американският писател Уилям А. Дрейтън, който пътува в региона между декември 1918 г. и януари 1919 г. като част от сръбска комисия, разследваща българските военни престъпления, описва интервюта с петнадесет очевидци, според които българските сили са отвеждали сърби в Сурдулица и са екзекутирали част от тях там в съответствие с предварително определени списъци с имена, а останалите са депортирани в София.[10]
Роднини на екзекутираните във и около Сурдулица са тормозени и преследвани от българските власти след клането.[11]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Ексхумирани трупове в Дъбока долина -
Останките на седем цивилни, застреляни във Враня -
Скелет от Дъбока долина -
Жертви на клането в Сурдулица
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pavlowitch 2002, с. 93.
- ↑ Entangled Histories of the Balkans: Volume One, Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, BRILL, 2013, ISBN 900425076X, p. 437.
- ↑ Pavlowitch 2002, с. 99.
- ↑ The Chetniks: War and Revolution in Yugoslavia, 1941-1945, v.1, Jozo Tomašević, Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708576, pp. 117-18.
- ↑ Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009; ISBN 0810855658, p. 10.
- ↑ Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918, Twentieth-Century Battles Series, Richard C. Hall, Indiana University Press, 2010, ISBN 0253354528,p. 82.
- ↑ Mitrović 2007, с. 222.
- ↑ а б Mitrović 2007, с. 222 – 223.
- ↑ War and Society in East Central Europe: East central European society in World War I, Béla K. Király, Gunther Erich, Brooklyn College Press, 1985, ISBN 0880330899, p. 258.
- ↑ Lewis 2014, с. 66.
- ↑ Mitrović 2007, с. 223.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]
- Jordan, David. The Balkans, Italy & Africa 1914–1918: From Sarajevo to the Piave and Lake Tanganyika. London, Amber Books, 2008. ISBN 978-1-906626-14-3.
- Lewis, Mark. Birth of the New Justice: The Internationalization of Crime and Punishment, 1919–1950. Oxford, Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-966028-5.
- Mitrović, Andrej. Serbia's Great War, 1914–1918. West Lafayette, Indiana, Purdue University Press, 2007. ISBN 978-1-55753-477-4.
- Palmer, Michael A. The German Wars: A Concise History, 1859–1945. Minneapolis, Minnesota, Zenith Imprint, 2010. ISBN 978-1-61673-985-0.
- Pavlowitch, Stevan K. Serbia: The History of an Idea. New York, New York University Press, 2002. ISBN 978-0-8147-6708-5.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Surdulica massacre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
