Направо към съдържанието

Българизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Българизация (на английски: Bulgarisation), също известно като побългаряване (на английски: Bulgarianisation), е разпространението на българската култура извън българското етническо пространство. В исторически план неуспешните усилия за насилствена асимилация в България са били насочени предимно към мюсюлманите, най-вече към българските турци, но неислямските групи също са били изправени пред асимилация.

Малцинствата в Народна република България

[редактиране | редактиране на кода]
Карта с етническите групи в Османската империя през 1861 г. Българите са в светло зелено, турците в червено, румънците в светло синьо и гърците в тъмно синьо.

В началото Съветският съюз, използвайки влиянието си в Коминтерна се опитва да създаде в България множество етнически малцинства в страната, включително Добруджанска нация,[1] Македонска нация, Тракийска нация и други, като целта е да се намали тежестта на българската нация на Балканите при създаването на Балканска федерация. След смъртта на Сталин през 1954 г. Тодор Живков става лидер на Българската комунистическа партия и на страната като цяло. Под управлението му се започват и опити за отстраняване на Сталинистките концепции по националния въпрос и концепцията за българската нация е допълнително развита и нови кампании за българизация са провеждани. Основен фактор се оказва и проблемът за непрекъснатите етнически чистки извършвани в съседните на България страни след 1878 г., както и чист геноцид извършван в редица региони като например Армения и Вардарска Македония.

Идеята, че българските турци имат общ славянски и християнски произход с българите, възниква през 60-те години по време на управлението на Живков. Привеждат се доказателства, че Османската империя е планирала и изпълнила „ислямизацията“ и „турцизацията“ на България.[2] През 1985 г. висш официал на Българската комунистическа партия обявява, че „българската нация няма части на други народи и нации“.[3]

Отличителна сред кампаниите за българизация по време на управлението на Живков е „Възродителният процес“, опит през 80-те години да асимилира турското население на България. По време на „Възродителния процес“ усилията за асимилация се увеличават, а мюсюлманите, които още не са били принудени да приемат нови български имена, се принуждават да го направят. „Възродителният процес“ е последван от „Голямата екскурзия“, което води до изгонването на над 300 000 български турци от страната. След падането на Тодор Живков „Възродителният процес“ е прекратен и хората са свободни да си върнат предишните имена или да приемат имена, които желаят. Въпреки това някои от хората, които са принудени да приемат българско име, продължават да използват и двете си имена.[4]

Днешно време

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки историческите напрежения с мюсюлманското малцинство сегашната конституция на България осигурява свобода на религията, макар и да признава Българската православна църква като „традиционната религия“ на България. Въпреки че драстичните политики за принудителна асимилация вече не са в сила, идеята за планиран „геноцид“, извършен от османците срещу етническите българи, се запазва.

Специфични етнически групи

[редактиране | редактиране на кода]

Власи

[редактиране | редактиране на кода]

Освен Възродителния процес Българизацията засяга основно власите (румънците в България), които биват асимилирани до голяма степен.[5]

Пропагандно използване на термина

[редактиране | редактиране на кода]

Македонистките организации и активисти и правителствата на СР Македония и следюгославска Македония системно обвиняват България в "българизация" на "македонците" в Пиринска Македония и други части на България, но в действителност македонската нация е създадена през втората половина на 20-ти век извън Българската държавна територия.[6][7][8][9][10][11][12] [13][14][15][16]Основа за тези претенции са проведената насилствена дебългаризация на Пиринска Македония през периода 1944 - 1963, за чието "обсноваване" са осъществени и 2 манипулирани преброявания на населението - през 1946 директивно са записани 70% "етнически" македонци, а при второто това става под влияние на спомените за предишното преброяване и чрез записване на данните в личните документи, според които населението на Пиринско е предимно "македонско", и в резултат са при тях са записани над 180000 "македонци" в България, при липса на такива при преброяването през 1934-та. Но въпреки тези политики в нито една част на Българската държава не се формира значима група на граждани с македонско народностно самосъзнание.[17]

Вижте още

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878 – 1940, взето от www.ndt1.com на 20.03.2010 г., архив на оригинала от 3 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131203032150/http://www.ndt1.com/article.php/20080922113958410, посетен на 20 март 2010 
  2. ↑ По следите на насилието, Петър Петров , Издателство Наука и изкуство, 1987 г.
  3. ↑ Briefing: Bulgaria’s Muslims: From Communist assimilation to tentative recognition // . Архивиран от оригинала на 2006-08-19.
  4. ↑ “Двойната” самоличност на Феим (Петър) Чаушев е престъпление // mediapool.bg.
  5. ↑ ŢÎRCOMNICU, Emil. Етнографски проучвания на румънците между Козлодуй и Свищов // ETNIE, RELIGIE ŞI SPIRIT COMUNITAR.
  6. ↑ James, Sperling. Limiting institutions?: The challenge of Eurasian security governance. Manchester University Press, 2003. ISBN 9780719066047. (на английски)
  7. ↑ Кръстьо Мисирков, За Македонцките работи, София, 1903: "И тогава, защо да правим нова Македонска нация когато ние и бащите, дядовците, прадядовците и прапрадядовците ни винаги са се наричали Българи?"
  8. ↑ Sperling, James, Kay, Sean, Papacosma, S. Victor. Limiting institutions?: the challenge of Eurasian security governance. Manchester, UK, Manchester University Press, 2003. ISBN 978-0-7190-6605-4. с. 57. Macedonian nationalism Is a new phenomenon. In the early twentieth century, there was no separate Slavic Macedonian identity
  9. ↑ Titchener, Frances B., Moorton, Richard F. The eye expanded: life and the arts in Greco-Roman antiquity. Berkeley, University of California Press, 1999. ISBN 978-0-520-21029-5. с. 259. On the other hand, the Macedonians are a newly emergent people in search of a past to help legitimize their precarious present as they attempt to establish their singular identity in a Slavic world dominated historically by Serbs and Bulgarians. ... The twentieth-century development of a Macedonian ethnicity, and its recent evolution into independent statehood following the collapse of the Yugoslav state in 1991, has followed a rocky road. In order to survive the vicissitudes of Balkan history and politics, the Macedonians, who have had no history, need one.
  10. ↑ Kaufman, Stuart J. Modern hatreds: the symbolic politics of ethnic war. New York, Cornell University Press, 2001. ISBN 0-8014-8736-6. с. 193. The key fact about Macedonian nationalism is that it is new: in the early twentieth century, Macedonian villagers defined their identity religiously—they were either “Bulgarian,” “Serbian,” or “Greek” depending on the affiliation of the village priest. ... According to the new Macedonian mythology, modern Macedonians are the direct descendants of Alexander the Great’s subjects. They trace their cultural identity to the ninth-century Saints Cyril and Methodius, who converted the Slavs to Christianity and invented the first Slavic alphabet, and whose disciples maintained a centre of Christian learning in western Macedonia. A more modern national hero is Gotse Delchev, leader of the turn-of-the-century Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO), which was actually a largely pro-Bulgarian organization but is claimed as the founding Macedonian national movement.
  11. ↑ Rae, Heather. State identities and the homogenisation of peoples. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-521-79708-X. с. 278. Despite the recent development of Macedonian identity, as Loring Danforth notes, it is no more or less artificial than any other identity. It merely has a more recent ethnogenesis - one that can therefore more easily be traced through the recent historical record.
  12. ↑ Zielonka, Jan, Pravda, Alex. Democratic consolidation in Eastern Europe. Oxford, Oxford University Press, 2001. ISBN 978-0-19-924409-6. с. 422. Unlike the Slovene and Croatian identities, which existed independently for a long period before the emergence of SFRY Macedonian identity and language were themselves a product federal Yugoslavia, and took shape only after 1944. Again unlike Slovenia and Croatia, the very existence of a separate Macedonian identity was questioned—albeit to a different degree—by both the governments and the public of all the neighboring nations (Greece being the most intransigent)
  13. ↑ Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 19-20.
  14. ↑ Средновековни градови и тврдини во Македонија, Иван Микулчиќ, Македонска академија на науките и уметностите — Скопје, 1996, стр. 72.
  15. ↑ Formation of the Bulgarian nation, Academician Dimitŭr Simeonov Angelov, Summary, Sofia-Press, 1978, pp. 413-415.
  16. ↑ Center for Documentation and Information on Minorities in Europe, Southeast Europe (CEDIME-SE) - "Macedonians of Bulgaria", p. 14. // Архивиран от оригинала на 2006-07-23. Посетен на 2023-09-04.
  17. ↑ Чавдар Маринов, От „интернационализъм“ към национализъм – част 1. „Либерален преглед“ 29 Юли 2013.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bulgarisation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българизация&oldid=12222882“.