Направо към съдържанието

Стюарти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стюарт)
Вижте пояснителната страница за други значения на Стюарт.

Стюарт (първоначално на шотландски келтски: Stiùbhairt; на английски: Steward, Stewart, от XVI век се установява изписването на английски: Stuart) е дворянски род и кралска династия в кралство Шотландия (в периода 1371 – 1651, 1660 – 1707 г.), кралство Англия (в периода 1603 – 1649, 1660 – 1694, 1702 – 1707 г.), кралство Ирландия (в периода 1603 – 1649, 1660 – 1694, 1702 – 1714 г.) и кралство Великобритания (в периода 1707 – 1714 г.).[1]

Родов герб

Първият известен представител на рода Стюарт е Алън Фиц-Флаад на английски: Alan fitzFlaad, потомствен сенешал (висш сановник) при двора на британските крале. Той пристига на Британските острови след Норманското нашествие през XI век и като привърженик на крал Хенри I получава земи в Шропшър. Освен на рода Стюарт той е родоначалник и на дворцов род Фицалън. Един от синовете му, Уолтър Фицалън взема страната на императрица Матилда и се сближава с шотландския крал Дейвид I. Около 1136 година Уолтър се мести в Шотландия, където получава обширни владения в Ренфрушър, пожизнено перство и наследствената длъжност Върховен стюард или Лорд-стюарт (управител) на шотландския кралски двор. От названието на длъжността произлиза и фамилното име Стюарт.

Шестият лорд-стюарт Уолтър Стюарт (1293 – 1326) се жени за дъщерята на крал Робърт I Брюс. Техният син Робърт II наследява шотландската корона след смъртта на чичо си Дейвид II, който няма деца. Негови потомци са следващите шотландски крале Робърт III, Джеймс I, Джеймс II, Джеймс III, Джеймс IV и Джеймс V.

Дъщерята на Джеймс V Мария Стюарт е кралица за известно време на Франция, на Шотландия и претендира също и за английския трон като правнучка на Хенри VII, но накрая бива екзекутирана за държавна измяна от кралица Елизабет I. С прекратяването на династията Тюдор през 1603 нейният син става крал на Шотландия под името Джеймс VI и на Англия под името Джеймс I, като по този начин обединява Англия и Шотландия в лична уния.

Негови наследници на престола на Англия и Шотландия са кралете Чарлз I, Чарлз II, Джеймс II, Мария II, управлявала заедно с мъжа си Уилям Оранжки, също роднина на Стюартите, и сестрата на Мария кралица Анна, при която е провъзгласена официалната уния между Англия и Шотландия като кралство Великобритания през 1707 г. Това става със Закона за съюз от 1707 г. според който двете кралства имат един крал и един парламент, но самостоятелни правосъдни системи и църкви. След смъртта на Анна на британския престол през 1714 се качва Джордж I, праправнук на Джеймс I (VI), който сновава новата Хановерска династия.

Същевременно живеещият в изгнание на континента Джеймс Франсис Едуард Стюарт, син на Джеймс II, е признат от Франция, Испания и папата за крал под името Джеймс III, но опитите му да получи престола са неуспешни (виж якобитизъм). Династията Стюарт се прекъсва през 1807 г. със смъртта на внука на Джеймс II, кардинал Хенри Бенедикт Стюарт.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стюарты“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​