Направо към съдържанието

Страхил Титиринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Страхил Титиринов
български художник
Роден
Починал
1961 г. (55 г.)
Националност България
АкадемияХудожествената академия
Никола Ганушев, Димитър Гюдженов
Направлениепейзаж, портрет
Професияхудожник

Страхил Христов Титиринов е български художник, живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Страхил Титиринов е роден в 1905 година в южномакедонския град Кукуш, Османската империя.[1] Изселва се в София, България, и в 1930 г. завършва Художествената академия при Никола Ганушев и Димитър Гюдженов. Участва в общите изложби на Съюза на българските художници. Предпочита акварела и пейзажа. По време на Втората световна война работи като военен художник.[2] От 1934 до 1958 г. е учител по рисуване в Бяла Слатина, Поморие, Видин и София.[3] Член е на Дружеството на независимите художници.[4]

Художник е на „Бунтът на робите“, 1933 г., първият български говорещ и музикален филм.[5] Автор е на монография за румънския художник Николае Григореску.[6]

Умира в 1961 година в София.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 1502К в Централен държавен архив. Той се състои от 185 архивни единици от периода 1905 – 1961 г.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Парцел 8 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  2. Страхил Титиринов // Аукционна къща Виктория. Архивиран от оригинала на 2010-09-21. Посетен на 8 януари 2016.
  3. а б Страхил Христов Титиринов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 февруари 2018 г.
  4. Дружеството на независимите художници // Георги Железаров (1897 – 1982). Посетен на 8 януари 2016.
  5. Янакиев, Александър. Синема.bg: 100 години филмов процес, личности, филми, салони. София, Титра, 2003. ISBN 954-90486-3-2. с. 102.
  6. Титиринов, Страхил. Григореску. София, Български художник, 1958. с. 84.