Странична линия
Страничната линия е система от сетивни органи при водните гръбначни животни, най-вече - при рибите, която се използва за откриване на движения и вибрации в заобикалящата водна среда.
Тя обикновено е видима, като бледа линия, която се простира по дължина от всяка страна на животното, от места в близост до хрилните капачета до основата на опашката.
Сензорната (сетивната) способност на животните, чрез страничните линии, се постига благодарение на модифицирани епителни клетки, известни като космени клетки, които реагират на дразнение, причинено от движение и вибрация като трансформират тези сигнали в нервни импулси чрез възбудни синапси. При някои видове странична линия, рецепторните й елементи са изменени и функционират като електрорецептори (използвани за откриване на електрически импулси), а като такива тези системи остават тясно свързани.
Повечето ларви на земноводни и някои техни възрастни форми притежават механочувствителни системи, подобни на страничната линия.[1]
Функция
[редактиране | редактиране на кода]Страничната линия дава възможност за откриване на движение и вибрации във водата около животното, давайки му представа за околното пространство и увереност да се придвижва из него. Така тя изпълнява важна роля в общуването, поведението и ориентацията (особено при намирането и преследването на плячка и избягването на хищници).
Анатомия
[редактиране | редактиране на кода]Основната функционална единица на страничната линия се нарича невромаст. Това е механорецептивен орган, който позволява усещането на механични промени във вода.
Има две основни разновидности на невромасти при животните – канални невромасти и повърхностни невромасти. Повърхностни невромасти са разположени външно върху повърхността на тялото, докато каналните са разположени по страничните линии в подкожни, пълни с флуид канали.
Всеки невромаст се състои от рецепторна космена клетка, чиято власинка е обхваната от пихтиеста желеподобна маса, наречена купула.[2] Космените клетки обикновено притежават глутамерови аферентни връзки и еферентни връзки, използващи ацетилхолин.[3] Рецептивните космени клетки са изменени епителни клетки и обикновено притежават пакети от 40-50 микровили (власинки), които функционират като механорецептори.[4] Тези снопове са организирани в неравни „стълбици“ с нарастваща дължина на власинките.[5] Така използването на механочувствителни власинки, съответства на функционирането на клетките в слуховата и вестибуларната система, което показва тясна връзка между тези системи.[6]
Изучаване на страничните линии
[редактиране | редактиране на кода]В проучване от 2001 г., изследванията показват, че страничната линия е необходима на рибите за улавяне на вибрациите, предизвикани от плячка за да се ориентират към източника и да започне хищническото поведение.[7] Рибите са в състояние да откриват движение, произведено от плячка или от вибрираща метална сфера и се ориентират към източника, преди да пристъпят към атака. Това поведение продължава да съществува дори и при заслепена риба.
Значително отслабване на функцията на страничната линия постигано, чрез потискането й с прилагане на кобалтов хлорид. (CoCl2) освобождава кобалтови йони, които нарушават йонния транспорт и предотвратяват сигналната трансдукция в страничната линии.[8] По-нататъшни опити с използването на гентамицинов разтвор или външно увреждане на страничните линии и повреда на каналните и повърхностните рецептори, показват, че това поведение е зависимо специално от механорецептори, намиращи се в каналите на страничната линия.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Budelmann, Bernd U. и др. A lateral line analogue in cephalopods: Water waves generate microphonic potentials in the epidermal head lines of Sepia and Lolliguncula // Journal of Comparative Physiology A 164 (1). 1988. DOI:10.1007/BF00612711. с. 1–5.
- ↑ Пешев, Даниело. Зоология на гръбначните животни. София, Булвест 2000, 2002. ISBN 954-18-0278-8. с. 323.
- ↑ RUSSELL, I. J. (1971). The Pharmacology of Efferent Synapses in the Lateral-Line System of Xenopus Laevis. Journal of Experimental Biology, 54(3), 643 -659.
- ↑ FLOCK, A. (1967). Ultrastructure and function in the lateral line organs. Lateral Line Detectors. Edited by P. Cahn. Indiana University Press.
- ↑ Peach, M. B., & Rouse, G. W. (2000). The Morphology of the Pit Organs and Lateral Line Canal Neuromasts of Mustelus Antarcticus (Chondrichthyes: Triakidae). Journal of the Marine Biological Association of the United Kingdom, 80(01), 155-162.
- ↑ FLOCK, A. (1967).
- ↑ а б Coombs, S., Braun, C. B., & Donovan, B. (2001). The orienting response of Lake Michigan mottled sculpin is mediated by canal neuromasts. Journal of Experimental Biology, 204(2), 337 -348.
- ↑ Karlsen, H. E., & Sand, O. (1987). Selective and Reversible Blocking of the Lateral Line in Freshwater Fish. Journal of Experimental Biology, 133(1), 249 -262.
