Направо към съдържанието

Стоян Янкович Митрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Янкович Митрович
Стојан Јанковић Митровић
сърбски хайдут (ускок)
Стоян Янкович Митрович
Стоян Янкович Митрович
Роден
1637 г.
Починал
1687 г. (50 г.)
Стоян Янкович Митрович в Общомедия

Стоян Янкович Митрович (на сръбски: Стојан Јанковић Митровић, на хърватски: Stojan Janković Mitrović, също Stoiano Mitrovich)[1] (1636 – 23 август 1687) e сред най-прославените ускоци на Далмация. Участник в Кандийската и Голямата турска война като главнокомандващ венецианските паравоенни формирования, съставени основно от т.нар. морлаци.

Общи сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Стоян е син на хайдушкия войвода Янко Митрович[2]. Баща му също служил в паравоенните венециански войски от 1648 до смъртта си през 1659 г.

Стоян е роден през 1636 г. в някое от селата на историко-географския район Буковица. Има двама братя, Илия и Завиша, също ускоци, както и сестра Ана[3][4]. Сражава се в Кандийската война редом до баща си още от 15-годишен. През 1666 г. по време на битка край Обровац е заловен от турците и откаран в Цариград, където е дарен на султана и прекарва 14 месеца като негов роб, но успява да избяга[5]. Като награда за неговата храброст и вярна служба, Венеция го дарява с имение в Равни Котари[6]. По-късно през 1670 г. за цялостните му заслуги венецианският сенат го удостоява и с титлата „Кавалер на Св. Марко“ и му предоставя голям поземлен имот и къща в село Ислам. В това село и днес най-голяма забележителност е построената от него кула – т.нар. Кула на Стоян.

По време на обсадата на Херцег Нови през Голямата турска война Стоян Митрович с част от войските разорява околностите на османския град Седиджедид (дн.Томиславград) и тогава бива убит на 23 август 1687 г.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Стоян има два брака. Първият е с Вика, от която има двама сина, Алвижа (кръстен на неговия тъст Алвиса Контарини, син на генерал-губернатора Петър Контарини) и Никола (починал 1687/1688 г.), както и дъщеря Анастасия. Стоян убива Вика поради ревност[7].

Вторият му брак е с Антония Реци, гръцка католичка, сключен през 1676 г.[8] Антония му ражда седем деца - Йосип, Константин († 1692), Слободан († 1866), Янко († 1685), Марко († 1686), Мария († 1686) и Магдалена († 1684). Шестте му рано починали деца, както и сестра му Ана са записани в регистъра на починалите на католическата енория на катедралата в Задар[9].

Тъй като синовете му не оставят потомци, неговото разклонение от рода Митрович се прекъсва.

Братът на Стоян, Илия, умира отровен през 1692 или 1694 г. и също няма внуци. Сестра му Ана е омъжена за Димитър Николич и има дъщеря Ана[10].

По-малкият му брат Завиша има синове Стоян и Илия, и дъщеря Йелена. Всички членове на неговото семейство получават титлата „конт“ от дожа на Венеция Себастиано Мочениго на 20 август 1705 г. за заслугите на техния чичо Стоян Янкович Митрович и техния дядо Янко Митрович[11]. От децата на Завиша единствено дъщеря му Йелена, омъжена за венецианския полковник Теодор Деде (по произход православен грък), оставя потомство - нейният син Кириак след смъртта на вуйчо си Илия с одобрението на венецианския сенат е обявен за негов наследник. По-късно правнуците на Йелена през 1831 г. получават и австрийски документ, с който се препотвърждава благородническата им титла „conte veneto“[12]. Последният конт по тази линия е праправнукът на Йелена и Теодор, Илия Деде Митрович (1818-1874) - неговата дъщеря Олга се омъжва за Владимир Десница, от когото има синове Бошко и Урош. Внукът на Олга от сина ѝ Урош е писателят Владан Десница, един от най-известните югославски писатели от втората половина на XX в.

За хърватския произход на семейството

[редактиране | редактиране на кода]

Синът на Олга и Владимир Десница, писателят Бошко Десница (1886-1945), след своите проучвания из архивите отправя обвинения към сръбския национализъм в тенденциозно изопачаване и неточен превод на историческите венециански документи, с което морлаците са представени за сърби, фамилията Митрович е преиначена на Янкович и е игнориран хърватския ѝ произход. По този начин в сръбската историография се прокарва схващането, че морлаците и ускоците са изключително сърби[13][14].

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Damir Magaš; Josip Brtan (2015). Prostor i vrijeme knezova Posedarskih: Zemljopisna obilježja i povijesni razvoj Općine Posedarje (Posedarje, Slivnica, Vinjerac, Podgradina, Islam Latinski, Ždrilo i Grgurice) (in Croatian). Zadar: Sveučilište u Zadru, Centar za istraživanje krša i priobalja, Odjel za geografiju, Hrvatsko geografsko društvo Zadar. pp. 283–288. ISBN 978-953-331-059-6.
  2. ↑ Hrvatski biografski lexikon, C. G. F. Heyer von Rosenfeld: Der Adel des Königreichs Dalmatien. Nürnberg 1873, 8–9. — B. Desnica: Istorija kotarskih uskoka, 2. Beograd 1951, 408–412. // Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 2018-07-29.
  3. ↑ Berber (2004), p. 2
  4. ↑ Damir Magaš; Josip Brtan (2015). Prostor i vrijeme knezova Posedarskih: Zemljopisna obilježja i povijesni razvoj Općine Posedarje (Posedarje, Slivnica, Vinjerac, Podgradina, Islam Latinski, Ždrilo i Grgurice) (in Croatian). Zadar: Sveučilište u Zadru, Centar za istraživanje krša i priobalja, Odjel za geografiju, Hrvatsko geografsko društvo Zadar. pp. 283–288. ISBN 978-953-331-059-6.
  5. ↑ Hrvatski leksikon A-K, Naklada Leksikon d.o.o., Zagreb, 1996., str. 236., 533
  6. ↑ Berber (2004), p. 2
  7. ↑ Damir Magaš; Josip Brtan (2015). Prostor i vrijeme knezova Posedarskih: Zemljopisna obilježja i povijesni razvoj Općine Posedarje (Posedarje, Slivnica, Vinjerac, Podgradina, Islam Latinski, Ždrilo i Grgurice) (in Croatian). Zadar: Sveučilište u Zadru, Centar za istraživanje krša i priobalja, Odjel za geografiju, Hrvatsko geografsko društvo Zadar. pp. 283–288. ISBN 978-953-331-059-6.
  8. ↑ Drago Roksandić (2003). Triplex Confinium, Ili O Granicama I Regijama Hrvatske Povijesti 1500-1800 (pdf)
  9. ↑ Damir Magaš; Josip Brtan (2015). Prostor i vrijeme knezova Posedarskih: Zemljopisna obilježja i povijesni razvoj Općine Posedarje (Posedarje, Slivnica, Vinjerac, Podgradina, Islam Latinski, Ždrilo i Grgurice) (in Croatian). Zadar: Sveučilište u Zadru, Centar za istraživanje krša i priobalja, Odjel za geografiju, Hrvatsko geografsko društvo Zadar. pp. 283–288. ISBN 978-953-331-059-6.
  10. ↑ Damir Magaš; Josip Brtan (2015). Prostor i vrijeme knezova Posedarskih: Zemljopisna obilježja i povijesni razvoj Općine Posedarje (Posedarje, Slivnica, Vinjerac, Podgradina, Islam Latinski, Ždrilo i Grgurice) (in Croatian). Zadar: Sveučilište u Zadru, Centar za istraživanje krša i priobalja, Odjel za geografiju, Hrvatsko geografsko društvo Zadar. pp. 283–288. ISBN 978-953-331-059-6.
  11. ↑ Hrvatski biografski lexikon, C. G. F. Heyer von Rosenfeld: Der Adel des Königreichs Dalmatien. Nürnberg 1873, 8–9. — B. Desnica: Istorija kotarskih uskoka, 2. Beograd 1951, 408–412. // Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 2018-07-29.
  12. ↑ Hrvatski biografski lexikon, C. G. F. Heyer von Rosenfeld: Der Adel des Königreichs Dalmatien. Nürnberg 1873, 8–9. — B. Desnica: Istorija kotarskih uskoka, 2. Beograd 1951, 408–412. // Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 2018-07-29.
  13. ↑ Damir Magaš; Josip Brtan (2015). Prostor i vrijeme knezova Posedarskih: Zemljopisna obilježja i povijesni razvoj Općine Posedarje (Posedarje, Slivnica, Vinjerac, Podgradina, Islam Latinski, Ždrilo i Grgurice) (in Croatian). Zadar: Sveučilište u Zadru, Centar za istraživanje krša i priobalja, Odjel za geografiju, Hrvatsko geografsko društvo Zadar. pp. 283–288. ISBN 978-953-331-059-6.
  14. ↑ Mayhew, p. 18
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Янкович_Митрович&oldid=12429612“.