Направо към съдържанието

Стоян Николов (певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Николов.

Стоян Николов
Стоян Николов Разпопов
български оперен певец
Стоян Николов град София 1909 година

Роден
17 ноември 1881 г.(1881-11-17)
Починал
7 декември 1934 г. (на 53 г.)

Националност България
Музикална кариера
Инструментивокал
Гласбас, баритон
Направлениеопера
Активност19081922
ВлиянияАртур Никиш
Известни творбиучастия в „Сиромахкиня“, „Евгени Онегин“, „Фауст“, „Трубадур“, „Гергана“ „Продадена невеста“ „Кармен“ и др.

Стоян Николов Разпопов по известен като Стоян Николов е български оперен певец, бас-баритон. Той е историческа личност за основаването на Национална опера и балет, като един от съучредителите на Българската оперна дружба.

Стоян Николов е роден на 17 ноември 1881 г. в град София.

Музикално образование

[редактиране | редактиране на кода]

През 1899 година той завършва средното си образование, след което заминава за Прага, където постъпва като студент в консерваторията. Още там участва в много музикални продукции и концерти, пожънва големи успехи.

През 1903 г. заминава за Лайпциг и завършва висшето си музикално образование в консерваторията. В комисията на държавния изпит, който полага, участва световноизвестният за времето си диригент и композитор Артур Никиш. Неговият подпис лежи на дипломата на Стоян Николов.

Завършил висшето си музикално образование, той се завръща в град София, където в музикалния свят започва да зрее идеята за създаване на българска опера. Стоян Николов, който по това време работи като учител по музика и немски език в град Сливен получава предложение да участва в това патриотично дело. През 1908 година Стоян Николов става съучредител на Българската оперна дружба. [1][2][3]

На 18 октомври 1908 Българската оперна дружба изнася първото си пробно представление – откъси от „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ от Верди. Фирмата „Оперна дружба“ е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов.

След основаването на „Оперната дружба“ пред нейните създатели се поставя с цялата си острота и настойчивост въпроса за намиране на материални средства, необходими за набавянето на ноти, костюми и декори за поддържане на оркестър, технически персонал, за наем на салон и други. Стоян Николов разрешава възникналите финансови трудности като ипотекирал имотите си. Получавайки сигурна материална база след отпуснатия заем „Оперната дружба“ разгръща трескава дейност.

Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и Константин Рамаданов. От края на 1908 започва формирането на щатен хор. Първите представления са изнасяни в „Славянска Беседа“.

Времето е белязано от остри противоречия относно съществуването на българската опера. Мнозина музиканти и авторитети от онова време са били против това героично дело, с мотивите че в България не е назрял този момент. В такива условия със собствени сили, средства и неуморен труд са творили тези патриотични българи. Понякога за нуждите на „Оперната дружба“ се е наемал салона на Народния театър, където изнасяните представления са се превръщали в истински триумф, породен от бурното одобрение на публиката.

Стоян Николов умира на 7 септември 1934 година в град София на 53 години.

Използвани материали

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Българска музика“ Февруари 1959 г. Спомени – Анастасия Николова
  1. Енциклопедия на българската музикална култура
  2. Бащата на българската опера (Константин Михайлов-Стоян пял на сцената с великия Шаляпин) // написано от Огнян Стамболиев. публикувано от duma.bg, 05.07.2016, раздел: Памет. Посетен на 28.12.2016.
  3. История на Софийска опера // публикувано от www.operasofia.bg. Архивиран от оригинала на 2016-10-25. Посетен на 28.12.2016.