Стоян Николов (певец)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Николов.

---

Стоян Николов
Стоян Николов Разпопов български оперен певец
Стоян Николов град София 1909 година
Роден	17 ноември 1881 г.(1881-11-17) София, Княжество България
Починал	7 декември 1934 г. (на 53 г.) София, Царство България
Националност	България
Музикална кариера
Инструменти	вокал
Глас	бас, баритон
Направление	опера
Активност	1908 – 1922
Влияния	Артур Никиш
Известни творби	участия в „Сиромахкиня“, „Евгени Онегин“, „Фауст“, „Трубадур“, „Гергана“ „Продадена невеста“ „Кармен“ и др.

Стоян Николов Разпопов по известен като Стоян Николов е български оперен певец, бас-баритон. Той е историческа личност за основаването на Национална опера и балет, като един от съучредителите на Българската оперна дружба.

Биография

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Стоян Николов е роден на 17 ноември 1881 г. в град София.

Музикално образование

През 1899 година той завършва средното си образование, след което заминава за Прага, където постъпва като студент в консерваторията. Още там участва в много музикални продукции и концерти, пожънва големи успехи.

През 1903 г. заминава за Лайпциг и завършва висшето си музикално образование в консерваторията. В комисията на държавния изпит, който полага, участва световноизвестният за времето си диригент и композитор Артур Никиш. Неговият подпис лежи на дипломата на Стоян Николов.

Активен период

Завършил висшето си музикално образование, той се завръща в град София, където в музикалния свят започва да зрее идеята за създаване на българска опера. Стоян Николов, който по това време работи като учител по музика и немски език в град Сливен получава предложение да участва в това патриотично дело. През 1908 година Стоян Николов става съучредител на Българската оперна дружба.

На 18 октомври 1908 Българската оперна дружба изнася първото си пробно представление – откъси от „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ от Верди. Фирмата „Оперна дружба“ е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов.

След основаването на „Оперната дружба“ пред нейните създатели се поставя с цялата си острота и настойчивост въпроса за намиране на материални средства, необходими за набавянето на ноти, костюми и декори за поддържане на оркестър, технически персонал, за наем на салон и други. Стоян Николов разрешава възникналите финансови трудности като ипотекирал имотите си. Получавайки сигурна материална база след отпуснатия заем „Оперната дружба“ разгръща трескава дейност.

Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и Константин Рамаданов. От края на 1908 започва формирането на щатен хор. Първите представления са изнасяни в „Славянска Беседа“.

Времето е белязано от остри противоречия относно съществуването на българската опера. Мнозина музиканти и авторитети от онова време са били против това героично дело, с мотивите че в България не е назрял този момент. В такива условия със собствени сили, средства и неуморен труд са творили тези патриотични българи. Понякога за нуждите на „Оперната дружба“ се е наемал салона на Народния театър, където изнасяните представления са се превръщали в истински триумф, породен от бурното одобрение на публиката.

Стоян Николов умира на 7 септември 1934 година в град София на 53 години.

Използвани материали

• „Българска музика“ Февруари 1959 г. Спомени – Анастасия Николова

Източници

Тази статия за музикант все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.