Драгомир Казаков
| Драгомир Казаков | |
| български оперен певец | |
 Портретна снимка на Драгомир Казаков. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 септември 1948 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Инструменти | вокал |
| Глас | баритон |
| Драгомир Казаков в Общомедия | |
Драгомир Костов Каза̀ков е български драматичен актьор, режисьор и певец, баритон. Един от основателите на оперното дело в България.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Тулча на 8 август 1866 г. Гимназиалното си образование завършва в Болградската гимназия. От 1886 до 1890 г. учи в оперната школа и в певческия клас на Консерваторията в Прага. Той е сред основателите на Столичната драматична оперна дружба и директор от 1890 до 1892 г. През 1893 г., след разформироването на дружбата, е директор на театър „Сълза и смях“. От 1894 до 1899 г. е учител по пеене в Софийската девическа гимназия. Между 1899 и 1902 г. специализира пеене в Петербург. През 1908 – 1914 г. е баритон в Българската оперна дружба, изпълнява баритонови партии от лиричния и лирико-спинтовия репертоар. Почива на 22 септември 1948 г. в София.[1][2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Драгомир Казаков е автор на книгата „Материали по история на Народния театър и опера“, издадена през 1930 г.[1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2189 – 2190.
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 203. (на български)
