Стоян Ников
| Стоян Ников | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Стоян Донев Ников е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1873 година[2] в костурското село Мокрени, тогава в Османската империя, днес Варико, Гърция. Влиза във ВМОРО още в 1894 година, покръстен от Никола Андреев, и действа като легален деец, като пренася оръжие от Гърция.[1] През лятото на 1903 година взима участие в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония от София с голямата чета на Христо Чернопеев и Кирил Пърличев,[1][3] заедно с мокренците Стефан Тасев, Димитър Стоянов и Дини Андреев, брат на Никола Андреев. Сражава се при Голак,[3] Китка и Султан тепе,[1][3] където загива Дини Андреев.[3]
След Илинденско-Преображенското въстание продължава да подкрепя революционната организация или както сам пише, „винаги съм се интересувал за националните въпроси и свободата на Македония и присъединението към майката отечество България“.[1]
На 20 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 235.
- ↑ Към 20 февруари 1943 година е на 70 години.
- ↑ а б в г Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.
