Направо към съдържанието

Стефан Тасев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Тасев
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Стефан Иванов Тасев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1873 година[2] костурското село Мокрени, тогава в Османската империя, днес Варико, Гърция.[1] Влиза във ВМОРО и в 1896 – 1898 година е терорист в Одринска Тракия. В 1902 година става четник на Христо Чернопеев. През лятото на 1903 година взима участие в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония от София с голямата чета на Чернопеев,[1][3] заедно с мокренците Стоян Ников, Димитър Стоянов и Дини Андреев, брат на Никола Андреев. Сражава се при Саса, Червен камък, Три китки[1] (Китка),[3] Голак,[3][1] Оризари, в голямото сражение при Виница и при оттеглянето при Султан тепе,[1][3] където загиват 20 четници.[3]

На 15 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 263.
  2. Към 15 март 1943 година е на 70 години.
  3. а б в г д Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.