Стоян Анастасов

Стоян Анастасов
български илюстратор
Роден	9 януари 1923 г. Попово, Царство България
Починал	1993 г.
Учил в	Национална художествена академия

Стоян Иванов Анастасов е български илюстратор.

Биография

Роден е на 9 януари 1923 година в град Попово. През 1948 година завършва Художествената академия в София в класа по живопис на Илия Петров. След дипломирането си работи като художествен редактор в сп. „Септемврийче“ (1949 – 1954), сп. „Дружинка“ (1954 – 1956) и сп. „Славейче“ (1957 – 1967). Създава черно-бяла и цветна илюстрация. Негово дело са рисунки в над 120 детски и юношестки книги, включително от български автори, в които изобразява героите с весели, жизнерадостни и смешни образи. Тази литература включва:

• „Гладният вълк и глупавата мечка“, „Пух-Пах“, „Горски приказки“ и „Приказен свят“ от Ангел Каралийчев;
• „Златната царица“ и „Цар джудже“ от Николай Соколов;
• „Палавците Хоп и Троп“ от Славчо Ангелов;
• „Жабешка история“ от Йордан Стратиев;
• „Друс, друс конче“ от Трайко Симеонов;
• „Луд гидия“ от Пенчо Славейков;
• „Страшният разбойник“ от Христо Радевски;
• „Прости приказки“ от Сава Попов;
• „Патиланско царство“ от Ран Босилек;
• „Приказен свят“ от Ангел Каралийчев;
• „Чичо Пейо“ от Елин Пелин;
• „Звезди върху клепачи“ от Николай Зидаров;
• „Медунчо на луната“ от Георги Авгарски;
• „И това се случва“ от Цветан Ангелов;
• „Учените мишки“ от Георги Караславов.

Показва свои творби в изложби на илюстрацията на книгата в София и Лайпциг. Участва в общи художествени изложби.

През 1962 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – I степен, през 1973 г. със сребърен „Народен орден за труда“, а през 1976 г. с почетното звание „Заслужил“. Носител е на наградата за илюстрация „Борис Ангелушев“, която се връчва от Съюза на българските художници.

Умира през 1993 г.