Стояновци (област Враца)
- За другото българско село вижте Стояновци (Област Велико Търново).
Стояновци | |
Паметник | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 146 души[1] (15 март 2024 г.) 13,1 души/km² |
Землище | 11,12 km² |
Надм. височина | 245 m |
Пощ. код | 3134 |
Тел. код | 09123 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 69554 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Роман Валери Ролански (СДС, ВМРО-БНД, Левицата!, ДБГ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015) |
Стоя̀новци е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е с надморската височина 180 метра. Простира се на площ от 11,12 km². Граничи на изток с Беленци, на югоизток — с Батулци, на юг — с Хубавене, на запад — с Роман и Радовене, и на север — с Кунино.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-старото име на селото (до 1900 г.) е Мушат. Съгласно книгата на Богдан Николов "От Искър до Огоста", махала Мушат е била "броена към с. Батулци, Тетевенска околия. От 1900 г. придобива статут на село и към него са зачислени колибите: Анчовци, Бенчовци, Витковци, Вуловци, Йотковци, Лаловци, Горен и Долен Мунков чифлик, Найденовци, Наковци. Ненчовци, Селище, Станювци, Терзиевци, Тодоринци и Цековци. От 1935 г. село Мушат, заедно с колибите, е зачислено към Врачанска околия ... Районът му е беден на исторически паметници. От незапомнени времена е имало население в Му`шат и в Се`лище. Следи от антично и средновековно селище намират около извора Мамо`ковец. Село Мушат с днешното си име се среща в османски документи най-рано от средата на XV в. (ИБИ, т. XIII, с. 127). Името на селото е образувано преди края на XIV в. То произлиза от личното име Мушат, което на арумънски и влашки означава "хубав, красив."
След това (до 1947 г.) селото се е казвало Кирилово. Жителите му се включват в партизанското движение в България от 1941 – 1944 г. Името Стояновци идва от братя Стоянови. Те организират младежите от селото да станат партизани. През април 1944 г. те се включват в отряд „Георги Бенковски“. Много от тях загиват в тежка битка в местността „Черни дол“ край село Брусен на 26 юни 1944 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 125 | 100,00 |
Българи | 123 | 98,4 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 2 | 1,6 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на село Стояновци са православни християни. Те събираха дарения за построяване на параклис и камбана. През м. август 2024 г. параклисът (с име "Рождество Богородично") беше завършен, а на 08.09.2024 г. ("Малка Богородица") - и осветен[3].
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до селото има 2 язовира, единият от които е зарибен и се поддържа. Рибари от доста места го посещават, за да ловят риба.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 22 септември е празникът (събор) на селото.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ btvnovinite.bg // 08.09.2024 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална страница във Facebook
|