Стопанство на Сирия
Икономика на Сирия | |
Фискална година | Календарна година |
---|---|
Търговски организации | CAEU |
Статистика | |
БВП | 64,7 млрд. щ.д. (номинален) 107,6 млрд. щ.д. (ППС) (2011) |
Ръст на БВП | -2% (2011) |
БВП на глава от населението | 5,100 щ.д. (ППС) (2011) |
БВП по сектор | земеделие (16,9%), индустрия (27,4%), услуги (55,7%) (2011) |
Инфлация (Индекс на потребителските цени) | 4,8% (2011) [1] |
Население под прага на бедността | 11,9% (2006) |
Работна сила | 5,642 милиона (2006) |
Работна сила според професията | земеделие 17%, индустрия 16%, услуги 67% (2008) |
Безработица | 11,9 % (2011)[1] |
Основни индустрии | Нефт, текстил, хранителни продукти, фосфатна суровина и др. |
Външна търговия | |
Износ | 12,66 млрд. щ.д. (2011) |
Износни стоки | петролни продукти, плодове и зеленчуци, дрехи, пшеница и др. |
Партньори за износ | Ирак 31,4%, Ливан 12,7%, Германия 9,2%, Саудитска Арабия 5,2%, Италия 4,7% (2009) |
Внос | 13,81 млрд. щ.д. (2011) |
Вносни стоки | машини, храни, хартия, пластмаса и др. |
Основни партньори за внос | Китай 10,8%, Саудитска Арабия 10,1%, Турция 7%, ОАЕ 5%, Италия 4,9%, Южна Корея 4,7%, Германия 4,5%, Русия 4,2%, Ливан 4,1%, Египет 4,1% (2009) |
Външен дълг | 8,006 млрд. щ.д. (2011) |
Публични финанси | |
Държавен дълг | 34,4% от БВП (2011) |
Приходи | 11,69 млрд. щ.д. (2011) |
Икономическа помощ | 180 млн. щ.д. (2002) |
Страница в CIA The World Factbook |
Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а 2 години по-късно се появяват и 3 недържавни банкови институции.
В последните 7 години средният разстеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията към 2004 г. е 2,1%.
Основните селскостопански продукти на сирийското стопанство са: зърно (пшеница, ечемик), памук, зърнено-бобови култури, маслини, захарна тръстика.
Основните промишлени стоки са: нефт, текстил, хранителни продукти, фосфатна суровина и др. Запасите на суров нефт възлизат на 2,5 милиарда барела. Националните газови резерви са около 270,7 милиарда куб. м.
Важните индустриални райони са тези около Халеб, Дамаск, както и в областта около Хомс и Хама.
Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 милиарда щатски долара, а външният дълг – на около 4 милиарда.
Сирийската икономика е силно зависима от износа на нефт и нефтопродукти.
Към 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 щ.д.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((en)) Книга на фактите на ЦРУ
|