Стойчо Гаруфалов

Стойчо Гаруфалов
	Стойчо Гаруфалов
български офицер и революционер
Роден	18 февруари 1868 г. Малко Търново, Османска империя
Починал	24 януари 1924 г. (55 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Религия	Църква на съединените с Рим българи
Учил в	Национален военен университет
Подпис
	Стойчо Гаруфалов в Общомедия

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.^[1]

Биография

Стойчо Гаруфалов е роден в униатско семейство на 18 февруари 1868 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на епископ Иван Гаруфалов (1887 – 1951). Стойчо Гаруфалов учи в родния си град и в българската католическа гимназия в Одрин. Постъпва във Военното училище в София в 1888 година, където се запознава с Борис Сарафов. Завършва в 1890 година и започва служба в Четиринадесети пехотен македонски полк.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година като командир на чета в Струмишката дружина на поручик Петър Начев.

През следващата 1896 година поручик Хараламби Луков, Иван Пожарлиев и поручик Стойчо Гаруфалов организират чета, която навлеза в Одринско, за да проучи възможностите за започване на организирана революционна борба.

След 1897 година е сред най-активните членове на тайната офицерска организация Български освободителни братства. Стойчо Гаруфалов въвежда Иван Цончев в редиците на офицерските братства. Гьорче Петров пише в спомените си:

„

Офицерътъ Гарофаловъ (честенъ до овчедушие дори) самъ предложи Цончева да се запознае съ насъ и сетне сѫщия за председатель, рѫководительна братствата, понеже Цончевъ се ползувалъ съ добро име и съ авторитетъ между офицеритѣ. Гарофаловъ служеше въ VI полкъ на Цончева.^[2]

“

В 1900 година Гаруфалов е призведен в чин капитан.

През 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание като войвода на чета от град Елена заедно с майор Асен Чолаков и Христо Сираков.^[3]^[4] Участва в сраженията при Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица, Чатал тепе и Факир тепе.^[3]^[5]

В Балканската война Гаруфалов участва като дружинен командир на Двадесет и девети пехотен ямболски полк, а в Междусъюзническата война е ранен в боеве с гръцки войски край Кукуш. В Първата световна война като подполковник е командир на 3 дружина на 2 полк на 11-а дивизия, а след това е комендант на Щип, Кичево и други новоосвободени градове. Носител е на орден „За храброст“ IV степен, II клас.

След края на войната служи като началник на военното ликвидационно бюро в София. Умира на 24 януари 1924 година в София.^[6]^[7]^[8]

Бележки

↑ Елдъров, Стойчо. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 - 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1.
↑ Материяли за историята на македонското освободително движение, книга VIII, Спомени на Гьорчо Петровъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София, Печатница П. Глушковъ, 1927, стр. 72 – 73.
↑ ^а ^б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 258.
↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 11.
↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 12.
↑ Елдъров, Светлозар. „Полковник Стойчо Гаруфалов (1868 – 1924). Заветът на един български офицер“, архив на оригинала от 26 април 2009, https://web.archive.org/web/20090426072140/http://www.vi-books.com/vis/vis3/11_polkov.htm, посетен на 19 юли 2009
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29 -30.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 86-87.

[Елдъров-1] Елдъров, Стойчо. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 - 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1.

[2] Материяли за историята на македонското освободително движение, книга VIII, Спомени на Гьорчо Петровъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София, Печатница П. Глушковъ, 1927, стр. 72 – 73.

[ЕПК2_258-3] а ^б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 258.

[4] Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 11.

[5] Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 12.

[6] Елдъров, Светлозар. „Полковник Стойчо Гаруфалов (1868 – 1924). Заветът на един български офицер“, архив на оригинала от 26 април 2009, https://web.archive.org/web/20090426072140/http://www.vi-books.com/vis/vis3/11_polkov.htm, посетен на 19 юли 2009

[7] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29 -30.

[8] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 86-87.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]