Направо към съдържанието

Георги Белев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Белев.

Георги Белев
български революционер
Роден
Починал
1945 г. (76 г.)

Учил вСофийски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
ДецаАлександър Белев
Георги Белев в Общомедия

Георги Иванов Белев (изписване до 1945 година: Георги Ивановъ Бѣлевъ) е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и просветен деец, директор на Солунската българска гимназия.

Георги Белев е роден в 1868[1] или според други източници в 1875 година[2][3] в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия в 1889 година[4] и математика в Софийското Висше училище в 1893 година. Първоначално учителства в Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“ в Русе и в Габровската гимназия „Васил Априлов“. Член е на Младата македонска книжовна дружина. На IX конгрес на Върховния комитет става негов член[5] и през 1901 – 1902 година е касиер на крилото на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар в четата на ВМОК на Юрдан Стоянов в Сярско.[6] Банков служител в Никопол, Лом и Видин.

От 1905 до 1911 година е директор на Търговската гимназия в Бургас.[7] През 1912 – 1913 година е последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването ѝ от новите гръцки власти.[8] След войните е началник на отделение при Дирекция на държавните дългове.[9]

Към 1928 година е в ръководството на Охридското македонско братство, след убийството на братовчед си Наум Белев излиза с доклад, в който отхвърля обвиненията на протогеровистите, че роднината му е убит от михайловистите. Според Иван Михайлов зад убийството на Наум Белев стоят протогеровистки дейци.[10]

В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[11]

Умира през 1945 година в София.[12][13][14]

Белев е автор и на ценни спомени, публикации и брошури за македоно-одринското движение, като много от тях са печатани на страниците на списание „Илюстрация Илинден“.

  1. Алманах: Софийски университет (1893)
  2. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 163.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 122.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  5. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 46.
  7. Търговска гимназия, Бургас, архив на оригинала от 7 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081007221135/http://www.ti-bs.org/history.html, посетен на 21 май 2008 
  8. Николов, Стоян. „Съдбата на българите в Солун преди и по време на Балканските войни (1912 – 1913 г.)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2008, стр. 70.
  9. Георги Ив. Бѣлевъ // Илюстрация Илиндень 1 (41). Илинденска организация, Септемврий 1932. с. 10.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 307 - 308.
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
  13. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993, стр. 27.
  14. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 267.
Тодор Дечев директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1912 – 1913)
последен