Стойо Христов
| Стойо Христов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Стойо (Стою) Христов Старовски, известен като Стойо Орленчето,[1][2] е български революционер, прилепски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стою Христов е роден в 1870[3] или на 15 май 1873 година[4][5] в село Орле, Битолско,[6] тогава в Османската империя. Завършва четвърто отделение[4] и работи като ханджия.[6] От 1897 година е член на ВМОРО. Действа като легален десетар на група от 20 души в Битоля. Събира пари за организацията.[7] От 1901 година[4] е районен началник на селата по завоя на река Черна. През 1903 година, два-три месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание, става нелегален[7] четник при Никола Русински.[4] По време на въстанието е районен войвода на селата по завоя на Черна и командва чета от 30 – 40 души. С нея участва в сражения с османците – при Ношпал, при Клепач, при Горна и Долна Чарлия и при Добромирци, Паралово и в Мариово.[7] След въстанието е околийски ръководител на Малко Мариово, член на околийското ръководство на ВМОРО.[4][5][7]
На 21 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за народна пенсия,[2] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 225.
- ↑ Според молбата му за народна пенсия към 21 март 1943 година е на 73 години.
- ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180.
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 502.
- ↑ а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 295.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 226.
