Стилпон
| Стилпон Στίλπων | |
| древногръцки философ | |
![Портрет на Стилпон като средновековен учен в Нюрнбергските хроники, където е наречен Силфон.[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Stilpo_Nuremberg_Chronicle.jpg) Портрет на Стилпон като средновековен учен в Нюрнбергските хроники, където е наречен Силфон.[1] | |
| Роден |
около 360 пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | около 250 пр.н.е.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Повлиян | Евклид Мегарски |
| Повлиял | Зенон от Китион |
| Стилпон в Общомедия | |
Стилпон (на гръцки: Στίλπων) е древногръцки философ от Мегарската школа, чийто най-известен ученик е основателят на стоицизма Зенон от Китион.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Мегара около 360 година пр.н.е.[2] Никоя от творбите му не е запазена. От диалозите, които се смятат за негови, са известни само заглавията. Принадлежи към Мегарската философска школа, но се знае малко за вижданията му, от малкото запазени фрагмента и негови цитирания. Цицерон разказва, че приятелите на Стилпон го описват като „силно пристрастен към виното и жените“,[3] но че философията му е елиминирала тези наклонности.[4]
Стилпон умира около 250 година пр.н.е.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Die Schedelsche Weltchronik, 083
- ↑ а б Tiziano Dorandi, Chapter 2: Chronology, in Algra et al. (1999) The Cambridge History of Hellenistic Philosophy, page 52. Cambridge.
- ↑ Cicero, Marcus Tullius. Trans. Charles Duke Yonge The treatises of M.T. Cicero: On the nature of the gods; On divination; On fate; On the republic; On the laws; and On standing for the consulship. pg. 268. London G. Bell, 1878. Web.
- ↑ Цицерон, За съдбата, 5
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Диоген Лаерций, Животът на философите, кн. II
- Стильпон Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. M.A. Солопова, Новая философская энциклопедия
- Mallet, Charles Auguste. Histoire de l'école de Mégare et des écoles d'Élis et d'Érétrie, Paris, Maire-Nyon, 1845
Тази статия, свързана с Древна Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.