Направо към съдържанието

Стефан Томов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Томов
български методистки проповедник
Роден
Починал
24 април 1937 г. (87 г.)

Учил вУниверситет „Дрю“
Семейство
ДецаТома Ст. Томов

Стефан (Матев[1]) Томов е български методистки проповедник, учител и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 (25) март 1850 г. в Котел в будно и заможно семейство, свързано с овчарството и търговията с вълна. Учи в родния си град до 1862 г. Когато първите методистки проповедници в Северна България, американците д-р Лонг и д-р Претиман посещават Котел през 1861 г., те отсядат в къщата на вуйчо му, хаджи Стоил Бонев. Стефан им е представен и д-р Лонг, останал с много добри впечатления, съдейства за приемането му със стипендия в английския протестантски колеж „Сейнт Джулиън“ на остров Малта. (тогава „Робърт колеж“ още не е открит).[2][3][4][5] Той започва учението си там през октомври 1862 г., завършва го през юли 1865 г. През септември 1865 г. влиза в Робърт колеж в Цариград, където завършва през 1869 г. с отличие.[6][2][3][5]

Заема се с учителстване в Ямбол, където е препоръчан от П. Р. Славейков (учебната 1869/70 г.) и в родния Котел (1870/71 и 1871/72 г.)[3][5] След това става секретар в английската болница в Галата, Цариград. на 12 март 1873 г. В края на 1874 г. заминава за Америка, за да продължи образованието си, и в началото на 1875 г. постъпва в Методистката теологическа семинария „Дрю“ в град Медисън, щата Ню Джърси, близо до Ню Йорк, която завършва през 1877 г. като бакалавър по богословие (Bachelor of Divinity).[2][6][3] Според официалната история на семинарията от Кънингам, Стефан Томов е на първо място сред полиглотите – знае 8 съвременни езика: български (родния), турски, гръцки, румънски (научени още в българския му период), английски, италиански и арабски (в Малта) и руски (в Робърт колеж, където усъвършенства и английския и др.)[6] По-късно превежда и от френски, който явно също знае.[2]

От септември 1877 г. до декември 1878 г. работи като пастир и проповедник в методистка църква в Гилбертън, Пенсилвания, след което се връща в родината.[3]

В България се завръща в края на 1878 г. и още в началото на 1879 г. е назначен като пастор в Търново. Присъства на заседанията на Учредителното събрание като преводач на кореспондента на в. „Таймс“, Грант, следи разискванията и се среща с много от главните участници, за което по-късно пише спомени.[3] След това работи като проповедник, пастор и учител в Американското научно-богословско училище в Свищов, където в периода 1885 – 1887 г. е учител на Петър Дънов. По-късно той и Йордан Икономов написват неговата препоръка за прием в семинарията „Дрю“.

По времето на княз Батенберг е поканен да заеме министерски пост, но отказва, защото се е посветил на Христос: „Аз съм Негов министър (служител)!“[2]

През май 1884 г. в Цариград се оженва за сестрата на съученика си от семинарията „Дрю“ Йордан Икономов – Адомица. Баща е на проф. Тома Ст. Томов.[7]

Когато през 1994 г. училището в Свищов е запалено, Методистката конференция взима решение то да се премести в Русе с директор Стефан Томов.[4] По-нататък той работи и в Шумен и Варна.[2]

Стефан Томов не прекъсва връзките си с Америка – пише и публикува свои трудове там (напр. статията „Доктрината на панславизма“ в сп. „Методистки преглед“, 1892).

В продължение на десетилетия превежда духовни книги от английски на български. Някои от тях са: „Съкратено богословие“, „Животът на Джон Уесли“, „Християнско кръщение“ и др. Редактирал е сп. „Християнски свят“ в продължение на 15-ина години. Бил е дълги години редовен сътрудник и 4 години член на редакционния комитет на вестник „Зорница“.[2]

През време на войните, като цензор в Главата квартира, Томов превежда от български на английски редица книги в защита на българската национална кауза: „Истината за Македония“ от Д. Мишев, „Политическата съдба на Добруджа след Берлинския конгрес“ и „Историческите права на България върху Добруджа“ от Милан Д. Марков (издадени в Лозана и Берн), „Мемоарът от представителите на Централния Добруджански Народен съвет до представителите на държавите, призвани да въдворят мир между народите“, а от френски на английски – „A Lecture on Bulgaria before the Sociological Socety of Paris“ от Жорж Буске.[2][3]

Оставя в ръкопис съчиненията „Биография на д-р Лонг“; „История на евангелизма в Северна България“ и „Спомени“.[2]

Характерна негова черта е, отбелязва М. Ж. Марков, че не е сектант и за всички църкви дава психологическо обяснение за съществуване, обича и тачи православната църква като народна, а за П. Дънов, чийто учител е бил, и учението му, дава най-симпатични отзиви, както за петдесетниците и пр.[2] През 1924 г. все пак пише критична към учението на Дънов статия в сп. „Християнски свят“.[4]

Умира на 24 април 1937 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]