Стефано Балди

Стефано Балди Stefano Baldi
италиански дипломат
Посл. Стефано Балди по време на официалното си обръщение по случай Националния празник на Италия в София (30 май 2020 г.)
Роден	1961 г. Чита дела Пиеве, Италия
Учил в	Римски университет „Сапиенца“
Стефано Балди в Общомедия

Стефано Балди (на италиански: Stefano Baldi) (8 април 1961) е италиански дипломат.

Биография

Дипломира се със специалност „Икономика и търговия“ в Римски университет „Ла Сапиенца“ през 1985 г. Влиза в дипломатическата кариера през 1989 г. с конкурсен изпит и започва работа в Генерална дирекция „Икономически въпроси“.

През 1991 г. е назначен в Посолството на Италия в Танзания като заместник-ръководител мисия. От 1995 до 1999 г. работи в Постоянното представителство на Италия в Международните организации в Женева като първи легационен секретар.

При завръщането си в Министерство на външните работи през 1999 г. след кратък период на работа в Център по архив и телекомуникациии, е назначен за завеждащ Статистически отдел в Министерството към Звеното за анализ и програмиране в Генералния секретариат.

През 2002 г. е назначен в Постоянното представителство на ООН в Ню Йорк като първи съветник, отговарящ за Първия комитет на Общото събрание по въпросите на разоръжаване и неразпространение на оръжия. От 2006 до 2010 г. работи в Постоянното представителство на Европейския съюз в Брюксел, където изпълнява длъжността на съветник по външните работи в рамките на Общата външна политика и политика за сигурност.

След завръщането си в Министерството през 2010 г. е назначен за ръководител на звено за научно и технологично сътрудничество към Генерална дирекция за промотиране на системата Италия. От 2011 г., след повишението му в ранг на пълномощен министър, отговаря за обучението в Министерството – отначало като директор на Дипломатическия институт „Марио Тоскано“, а от 2014 г. като завеждащ специално звено в Генерална дирекция Ресурси и Иновация.

От 19 септември 2016 г. до 4 януари 2021 г. той е извънреден и пълномощен посланик на Италия в България . От 5 януари 2021 г. той е постоянен представител на Италия към ОССЕ във Виена.

Изнася лекции в много италиански университети, провежда курсове и семинари по международни въпроси и приложение на гъвкавите умения в международната кариера. Най-новите му изследвания са съсредоточени върху дипломатическия мениджмънт, социалните медии в международните отношения и книгите, написани от дипломати.

Сътрудничи с голям брой университети в Италия (Римския университет „Ла Сапиенца“, Рома ТРЕ, ЛУМСА, университетите в Перуджа, Тренто, Форли, Павия), където ораганизира цикли от семинари и курсове по международни въпроси.

Отличия

• На 26 ноември 2019 г. получава отличието „Docendo Discimus“ („Обучавайки, се учим“) на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи на България за значителния му принос в развитието и утвърждаването на Дипломатическия институт.

• През юни 2020 г. е отличен с почетното звание на Нов български университет (НБУ) за съществения принос на посланика в плодотворното сътрудничество между НБУ и Посолството на Италия в България и за поддръжката, щедростта и съпричастността на мисията към академичната общност на Нов български университет.

Библиография

• „Internet Guide for Diplomats“. Малта: DiploFoundation, 2000 (in collaboration with Йован Курбалия), 334 с. електронна версия
• „Carriere internazionali“. Милано: Il Sole 24 Ore, 2000 (in collaboration with Антонио Енрико Бартоли), 192 с.
• „The Information Society Library“. Малта: DiploFoundation, 2003 (in collaboration with Едоардо Гелбщайн and Йован Курбалия), 507 с.
• „I libri scritti dai diplomatici dal dopoguerra ad oggi“. Милано: FrancoAngeli, 2004 (in collaboration with Паскуале Балдочи), 160 с.
• „L'Italia al palazzo di vetro. Aspetti dell'azione diplomatica e della presenza italiana all'ONU“. Тренто: Collana Quaderni del Dipartimento di Scienze Giuridiche dell'Università di Trento, 2005 (in collaboration with Джузепе Нези), 130 с.
• „La popolazione italiana. Storia demografica dal dopoguerra ad oggi“. Болоня: Il Mulino, 2005 (in collaboration with Раймондо Каджано Де Адзеведо), 229 с.
• „Le Nazioni Unite viste da vicino. Aspetti e problemi dell’attività dell’ONU e dell’azione dell’Italiа“. Падуа: CEDAM, 2006 (in collaboration with Чинция Бучанти), 256 с.
• „Through the Diplomatic Looking Glass, DiploFoundation and Italian Ministry of Foreign Affairs“. Женева, 2007 (in collaboration with Паскуале Балдочи), 176 с.
• „Manuale di Management per diplomatici. Come attrezzarsi“. Рим: 2016 (in collaboration with Едоардо Гелбщайн and Йован Курбалия), 143 с.
• „The European Union is 60 years old. Is it too young or too old ?“. София: Посолство на Италия в София, 2017, 80 с.
• „Diplomatici. 33 saggi su aspetti giuridici e politici della diplomazia contemporanea“. Неапол: Editoriale Scientifica, 2018 (in collaboration with Джузепе Нези), 388 с. електронна версия
• „Културен живот в Резиденцията. Опитът на Посолството на Италия в София“. София: Посолство на Италия в София, 2018, 80 с.
• „ Storia delle Relazioni Diplomatiche tra Italia e Bulgaria attraverso i documenti diplomatici italiani“. София: Парадигма, 2019, 904 с.
• „140 години отношения между Италия и България. Дипломация, икономика, култура (1879 – 2019)“. София: Издателска къщаТендрил, 2020 (в съавторство с Александър Костов), 281 с. електронна версия
• „Ambasciatori d’Italia a Sofia. I protagonisti di 140 anni di relazioni diplomatiche fra Italia e Bulgaria“. София: Посолство на Италия в София, 2020, 123 с.
• „Фотографски албум - 140 години дипломатически отношения между Италия и България“. София: Посолство на Италия в София, 2020, 94 с.
• L'immaginario diplomatico. Conoscere i diplomatici attraverso le foto storiche (1861-1961) - Diplomatic Images. Discovering diplomats through historical photos (1861-1961), София: Посолство на Италия в София, 2020, 96 с. електронна версия

Награди и отличия

• Орден „Мадарски конник“ I степен (2020)

Външни препратки

• Мира Стефанова, Стефано Балди: Връзките между София и Рим са отлични във всички аспекти, БНР, 28 септември 2019