Старозагорско македонско благотворително братство
| Старозагорско благотворително братство „Иван Гарванов“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Стара Загора, България |
| Езици | български |
Старозагорското благотворително братство „Иван Гарванов“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Стара Загора.
История
[редактиране | редактиране на кода]На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Основано е и дружество в Стара Загора, което участва активно в дейността на Организацията. На Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година делегат е Александър Чакъров, но е отхвърлен,[1] на Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегат е Никола Стоянов[2] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегати са Васил Димчев и Константин Бараков.[3]
След Първата световна война на 3 август 1919 година е възстановено като Македонско бежанско братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации.[4]
Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Димитър Попов, К. Георгиев и Г. К. Танев (Такев).[5]
На 22 ноември 1924 година е избрано ново настоятелство на братството в състав Христо Георгиев (председател), Щерьо Илиев (подпредседател), Богдан Беров (секретар), Иван Майналовски (касиер), а съветници са Н. Киселинчев, С. Серафимов и Христо Трайков.[6] В началото на 1926 година се конституира ново настоятелство в състав Павел Попдимитров (председател), Щерьо Илиев (подпредседател), Данаил Ацев (секретар), Иван Р. Майналовски (касиер), а съветници са Антон Димитров, Ламби Апостолов и Геко Манолов. В контролната комисия влизат Павел Гавраилов, Щерьо Анасов и Нестор Апостолов.[7]
На 14 януари 1936 година 36 бежанци от Македония в града го възстановяват. В управителното тяло влизат Антон Димитров Антонов (председател), Пейчо Димитров Пеев (подпредседател), Михаил Сим. Димитров (секретар), Димитър Христов Делюшев (касиер), Георги Петров Сапунджиев (библиотекар), Щерю Атанасов Захариев и Апостол Иванов Гюзелев са съветници. В контролната комисия са Христо Мицов Пиперов Апостол Стрезов Илиев и Киро Анастасов Симеонов. Антон Димитров, Лазар Василев, Щерю Атанасов, Димитър Делюшев и Миле Симеонов изготвят новия устав на братството, според който е определено Свети Дух да е патронен празник.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 618.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (88). София, СМЕО, 12 декември 1924. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (149). София, СМЕО, 5 март 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 618 – 619.
