Станислав Смолка
| Станислав Смолка Stanisław Smolka | |
| полски историк | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Новошице, Полша |
| Погребан | Краков, Полша |
| Учил в | Гьотингенски университет |
| Работил | историк, университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | медиевистика, ново време |
| Учил при | Георг Вайц, Херман Лоце, Райнхолд Паули, Фердинанд Френсдорф, Алфред Щерн, Курт Вахсмут |
| Работил в | Ягелонски университет, Люблински католически университет |
| Видни студенти | Франчишек Буяк, Адам Клоджински, Станислав Закшевски, Феликс Конечни, Юзеф Коженьовски, Станислав Кшижановски, Станислав Кутшеба, Болеслав Уляновски, Станислав Виндакевич |
| Титла | професор |
| Членува в | Полска академия на знанията |
| Семейство | |
| Баща | Франчишек Смолка |
| Станислав Смолка в Общомедия | |
Станѝслав Смо̀лка (на полски: Stanisław Smolka) е полски историк, медиевист, професор и ректор на Ягелонския университет, преподавател в Люблинския католически университет, един от създателите на Краковската медиевистична школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Станислав Смолка е роден на 29 юни 1854 година в Лвов, в семейството на юриста и политик Франчишек Смолка.[1] Завършва история в Гьотингенския университет. Там през 1873 година защитава докторска дисертация.
През 1875 година започва да преподава в Ягелонския университет. В 1880 година става редовен професор в катедрата по история на Австрия. През 1883 година поема катедрата по история на Полша. На следващата година е приет за действителен член на Академията на знанията в Краков (главен секретар в периода 1890 – 1903). В годините 1895 – 1896 година е ректор на университета.
Поради здравословни проблеми през 1903 година се оттегля от заеманите длъжности. В 1912 година е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ на Лвовския университет. По време на Първата световна война (1914 – 1918) подкрепя Върховния национален комитет и като негов пратеник осъществява мисии в Швейцария и Италия. След възстановяването на полската държава (1919) приема поканата да ръководи катедрата по история на Полша в новосъздадения Люблински католически университет.
Станислав Смолка умира на 27 август 1924 година в имението Новошице.[2]
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Henryk Brodaty. Ustęp z dziejów epoki piastowskiej (1872)
- Polska i Austria w latach 1526 – 7 (1877)
- Mieszko Stary i jego wiek (1881)
- Szkice historyczne. Seria druga (1883)
- Rok 1386: w pięciowiekową rocznicę (1886)
- Kiejstut i Jagiełło (1888)
- Najdawniejsze pomniki dziejopisarstwa rusko-litewskiego: rozbiór krytyczny (1889)
- Stanowisko mocarstw zachodnich wobec konstytucji 3-go maja (1891)
- Jan Długosz, jego życie i stanowisko w piśmiennictwie (1893) – в съавторство с Михал Бобжински
- Polska i Brandenburgia za czasów Jagiełły (1896)
- Polityka Lubeckiego przed powstaniem listopadowym (1907)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Smolka Franciszek. Encyklopedia.pwn.pl. Посетен на 5 декември 2020 г. (на полски)
- ↑ Sierżęga, Paweł. Stanisław Smolka 1854 – 1924. Polskietradycje.pl. Посетен на 5 декември 2020 г. (на полски) Архив на оригинала от 2021-06-23 в Wayback Machine.
|
