Стамен Стоянов
| Стамен Стоянов | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Род войски | |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет Военна академия „Георги Раковски“ Академия на Генералния щаб |
| Дата и място на раждане | 18 февруари 1908 г.
|
| Дата и място на смърт | 1984 г.
|
Стамен Димитров Стоянов е български офицер, генерал-майор, офицер от генералния щаб по време на Втората световна война (1941 – 1945), началник на Военнотехническата академия от 1953 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стамен Стоянов е роден на 18 февруари 1908 г. в гюмюрджинското село Манастир. От 1923 до 1928 г. учи в Хасковската гимназия. В периода 1928 – 6 септември 1931 г. учи във Военното на Негово Величество училище и завършва неговия 50-ти випуск. Между септември 1931 и септември 1932 г. е командир на взвод в десета пехотна беломорска дивизия. От септември 1932 и март 1934 г. е командир на взвод в 3-ти артилерийски полк. След това е командир на взвод в четвърти артилерийски полк, като на 3 октомври 1934 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Деветнадесетомайския преврат. След него става член на Военния съюз. От август 1934 до октомври 1938 г. е командир на взвод в Артилерийската школа. В периода октомври 1938-декември 1941 г. учи във Военната академия в София[1], като на 6 май 1940 г. е произведен в чин капитан, а през 1940 г. е назначен за адютант на 10-и дивизионен артилерийски полк[2]. През 1941 г. е командирован на стаж във 2-ра армия, където служи като началник на оперативно-учебната секция.[3] Остава на този пост до юли 1942 г. Между юли 1942 и декември 1943 г. е временен началник на оперативно-учебна секция в щаба на 16-а пехотна дивизия, дислоцирана в Ксанти.[4] От декември 1943 до септември 1944 г. е последователно временен началник на секция и временен началник на оперативно-учебно отделение в щаба на втора армия.[5]
От пролетта на 1944 г. е член на Отечествения фронт и взема участие в Деветосептемврийския преврат. В периода септември 1944-юни 1945 г. е началник на оперативна секция в щаба на втора армия[6], като през 1945 г. е произведен в чин майор. От юни 1945 до януари 1947 учи във Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР[7], междувременно на 15 септември 1946 г. е произведен в чин подполковник, като през 1945 г. е назначен за началник на секция в 1-ва българска армия.[8] През 1947 г. е назначен за помощник началник на секция в оперативния отдел на Генералния щаб.[9] От януари 1947 г. до декември 1952 г. последователно е началник на Оперативно отделение в Оперативното управление на Генералния щаб, началник на отдел в същото управление и временен началник на Оперативното управление[10]. От декември 1952 г. е началник на Оперативното управление на Генералния щаб на българската армия. Началник на Военнотехническата академия от септември 1953 г.[11] Излиза в запас с разпореждане № 1175 на Министерския съвет от 27 юни 1961 г.[12] Умира през 1984 г. в София.[13]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (6 септември 1931)
- Поручик (3 октомври 1934)
- Капитан (6 май 1940)
- Майор (1945)
- Подполковник (15 септември 1946)
- Генерал-майор (неизв.)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Величество училище (1928 – 6 септември 1931)
- Военна академия „Георги Раковски“ (октомври 1938 – декември 1941)
- Военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР, Русия (юни 1945 – януари 1947)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед № 282 от 1941 г.
- ↑ Министерска заповед № 36 от 1940 г.
- ↑ Министерска заповед № 281 от 1941 г.
- ↑ Министерска заповед № 49 от 1942 г.
- ↑ Министерска заповед № 107 от № 114 от 1943 г.
- ↑ Министерска заповед № 210 от 1944 г.
- ↑ Министерска заповед №247 от 1945 г. № 385 от 1947 г.
- ↑ Министерска заповед № 412 от 1945 г.
- ↑ Министерска заповед № 184 от 1947 г.
- ↑ Протокол №118 от 13 август 1953 г., с.23
- ↑ Протокол № 264 от 26 септември 1957 г.,с. 82
- ↑ Разпореждане № 1175 на МС от 27.06.1961 г. за уволняване от действителна военна служба генерал-майор Ради Янков Томов и генерал-майор Стамен Димитров Стоянов
- ↑ София помни, парцел 7
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 284.