Ставро Кочев (андарт)
- Тази статия е за дееца на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. За комунистическия деец вижте Ставро Кочев (комунист).
Ставро Кочев | |
гръцки революционер | |
Роден |
---|
Ставро Дафов Кочев (на гръцки: Σταύρος Δάφου Κωτσόπουλος), известен като капитан Банициотис (καπετάν Μπανιτσιώτης), е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ставро Кочев е роден в леринското село Баница, тогава в Османската империя. Там получава основното си образование и като гъркоманин се включва в борбата срещу ВМОРО. Преследван от официалната турска власт през 1905 година бяга в САЩ, където обаче влиза в конфликт с българските емигранти там и през 1907 година се завръща в Македония.
Действа в четата на Николаос Андрианакис заедно с Доно Холеров до Младотурската революция от 1908 година. Скоро след това е арестуван от младотурците, осъден на смърт и затворен в Битоля, но успешно бяга оттам и повторно емигрира. През 1909 година навлиза в Македония начело на въоръжена чета от шестима критяни, с която действа до Междусъюзническата война. При завръщането си в Баница организира избиването на видни българи, а през 1914 година се сражава в Северен Епир.
След германско-италианската окупация на Гърция през 1941 година Ставро Кочев се включва във въоръжената съпротива срещу тях в Преспанско.[3][4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bεύη (Μπάνιτσα) Φλώρινας: Η Ιστορία του γενναίου Οπλαρχηγού του Μακεδονικού Αγώνος Καπετάν Σταύρου Δάφου Κωτσόπουλου // Yauna Takabara, 30 октомври 2012. Посетен на 21 юли 2014.
- ↑ Φλωρινιώτες Μακεδονομάχοι. Σταύρος Κωτσόπουλος από τη Βεύη // Florina History, 29 Μαρτίου 2011. Посетен на 20 септември 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
- ↑ "Καπετάν Σταύρος Κωτσόπουλος", Νικόλαος Μέρτζος, Μακεδονική Ζωή, τ. 48 (1970), σσ. 37, 38
- ↑ "Ιστορικά Βεύης", Σ. Τριανταφυλλίδης, Φλώρινα 1958, σσ. 35-41