Ставре Янев
| Ставре Янев | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Ставре (Ставри) Янев Тонев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ставре Янев е роден в 1870 година[4] в тракийското градче Бунархисар, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО в 1899 година. От юли 1900 година е куриер на организацията в града. С оръжие през юни съпровожда специалната чета, изпратена от Задграничното представителство,[1] начело с Георги Тенев и Христо Хаджиилиев в Родосто. След 6 дена четата се връща обратно в Бунархисарския революционен район. През юли 1900 година поради Керемидчиоглувата афера става нелегален четник и участва в няколко сражения. От 1900 до средата на 1902 година е четник в четата на Тодор Шишманов в Бунархисарския район, която има организационни задачи. Участва в сражението с войска над Ювилия. От 15 май 1903 година до избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Тракия на 6 август 1903 година[5] е четник на терористичната чета на Михаил Герджиков. С нея участва на конгреса на Петрова нива, на който се взема решение за общо въстание. По време на въстанието с четата на Герджиков участва в превземането на Василико и в сраженията с войска при Копрец, Китка и Сюрулебаир в полите на Странджа, както и в нападението на Мусакьойския мост. През октомври става четник в четата на Иван Варналиев, с която действа до края на въстанието. Сражава се в местността Папрати над Кладара, Малкотърновско.[2][5]
След въстанието, заедно с брат си Тоньо, също четник на ВМОРО, емигрират в Свободна България.[5]
На 1 април 1943 година, като жител на село Горни Близнак, Варненско, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 259.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 419.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Към 1 април 1943 година е на 73 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 260.
