Спригина
Spriggina | ||||||||||
Класификация | ||||||||||
| ||||||||||
Научно наименование | ||||||||||
Glaessner, 1958 | ||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||
Spriggina в Общомедия | ||||||||||
[ редактиране ] |
Спригина (Spriggina) е род животни със спорна класификация, тъй като бива класифициран или като ранен представител на многочетинестите червеи[1][2][3], или като членестоного[4][5], въпреки че класификацията му като членестоного често бива отхвърляна поради отсъствието на достатъчно прилики с типа.[4] А някои учени, например Грегъри Реталак, смятат че спригина, както и други едиакарски вкаменелости често смятани за древни животни, са всъщност били праисторически лишеи.[6]
Бива датиран от късния едиакарий, преди около 550 милиона години. Вкаменелостите му се намират в Южна Австралия[7] в Едиакарските хълмове[8], и вида Spriggina floundersi става фосилна емблема на щата през 2017 година. Вкаменелости на рода не се намират никъде другаде.[9]
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]Родът е открит от Рег Сприг[8][10] през 1946 година в Едиакарските хълмове, които се намират на 650 км. на север от град Аделейд.[8]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Вкаменелости на Спригина са намирани само в едиакарските възвишения в щата Южна Австралия[9], от времето на горния едиакарий.[7][8]
Телесни характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Спригина е сравнително дребно животно, като най-големият отпечатъчен фосил достига 46 милиметра на дължина и 11 милиметра широчина.[1] Родът притежава огледално-транслационна симетрия,[11] която се характеризира чрез комбинация от огледална симетрия спрямо дадена ос и транслация по същата ос (на английски: glide symmetry или glide reflection).[12] Спригина има сегментирано плоско тяло с около 40 сегмента и несегментирана глава с формата на подкова.[1][3][13] Възможно е видовете от рода да са били подвижни, но да не се хранят по начин, който би могъл да застраши повърхността на органичната материя, върху която са били разположени.[14][15] Вкаменелости, в които малки индивиди от рода са намерени, показват, че водораслите служат като места, където спригина се развъжда.[14] Възможно е видовете от рода спригина да са притежавали примитивни очи, но засега това подлежи на въпрос.[16] Вероятно представителите на рода не са имали екзоскелет.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Link between the Annelids and the Arthropods? // Nature, 1959-06-27. (на английски)
- ↑ Graham E Budd. At the Origin of Animals: The Revolutionary Cambrian Fossil Record // National Institutes of Health, 2013-09-14. (на английски)
- ↑ а б Martin Fritz Glaessner. New fossils from the base of the Cambrian in South Australia // Biodiversity Heritage Library, 1957-11-14. (на английски)
- ↑ а б Gregory D. Edgecombe и David A. Legg. Origins and early evolution of arthropods // Wiley Online Library, 2014-03-18. (на английски)
- ↑ Chirananda De. Ediacara fossil assemblage in the upper Vindhyans of CentralIndia and its significance // ResearchGate, 09 2006. (на английски)
- ↑ Brian Switek. Controversial claim puts life on land 65 million years early // Nature, 2012-12-12. (на английски)
- ↑ а б Pradeep Kathal, DR Patel и PO Alexander. An Ediacaran fossil Spriggina (?) from the Semri Group and its implication on the age of the Proterozoic Vindhyan Basin, Central India // ResearchGate, 06 2000. (на английски)
- ↑ а б в г Jade Gailberger. Spriggina chosen as South Australia’s fossil emblem // The Advertiser, 2017-02-14. (на английски)
- ↑ а б Spriggina floundersi as South Australia's fossil emblem to honour Reg Sprigg's 1946 find; and Ben Flounders' search // Adelaide AZ. (на английски)
- ↑ Nicola Gage. Reg Sprigg honoured with South Australia's first fossil emblem, the Spriggina // ABC News, 2017-02-15. (на английски)
- ↑ Casey Luskin. Was Spriggina an Evolutionary Ancestor of Arthropods? // Evolution News, 2021-12-23. (на английски)
- ↑ Рангел Чипев. Симетрията - основно свойство на формоизграждане в природата // ResearchGate, 10 2011.
- ↑ A.A. Shevyrev. THE PROBLEM OF THE ORIGIN OF THE EARLY CAMBRIAN FAUNA // International Geology Reveal. Taylor and Francis Online: Peer-reviewed Journals, 2009-08-28. (на английски)
- ↑ а б Mary L. Droser, Scott D. EvansScott D. Evans, Lidya G. Tarhan, Lidya G. Tarhan, Rachel L. Surprenant, Rachel L. Surprenant, Ian V. HughesIan V. Hughes, Emmy B. Hughes, Emmy B. Hughes, James G. Gehling и James G. Gehling. What Happens Between Depositional Events, Stays Between Depositional Events: The Significance of Organic Mat Surfaces in the Capture of Ediacara Communities and the Sedimentary Rocks That Preserve Them // Frontiers, 2022-02-23. (на английски)
- ↑ Scott D. Evans, James G. Gehling и Mary L. Droser. Slime travelers: Early evidence of animal mobility and feeding in an organic mat world // Wiley Online Library, 2019-06-10. (на английски)
- ↑ Ivan Schwab, Richard Dubielzig, Charles Schobert. Evolution's Witness: How Eyes Evolved. Oxford University Press, 2012-01-05. ISBN 9780195369748. p. 39. (на английски)