Сплендид Палас
| Сплендид Палас | |
 Местоположение в София | |
| Вид | сграда |
|---|---|
| Местоположение | София, Република България |
Хотел „Сплендид Палас“ в София, преименуван в годините след Деветосептемврийския преврат и национализацията му на хотел „Преспа“, а по-късно и на „Преслав“, е представителен хотел през първата половина на XX век. Сградата му е близнак с хотел „София Палас“, адресът е улица „Триадица“ № 5А, 5Б.[1]
Строителството на сградата с двата хотела започва на 3 май 1910 година. Проектът е дело на архитектите Георги Фингов и Киро Маричков – последния им общ проект. Предполага се, че строителите са от Банско (откъдето са и собствениците), поради белезите на банското жилищно устройство.[1]
Сградата е издигната от два видни банскалийски рода, преселили се в София – братя Хаджиласкови (Иванови) и братя Хадживълчови. Братя Хаджиласкови, от богатия род на хаджи Ласко, натрупват огромно състояние с помощта на високи протекции.[2] Вероятно поради лошата слава, с която се сдобиват (свързват ги и с убийството на Стефан Стамболов, но не е доказано), заменят фамилното си име Хаджиласкови с бащиното Иванови.[1] Хотел „Сплендид Палас“ принадлежи на тях, а хотел „София Палас“ – на братя Хадживълчови и съдружника им Георги Попатанасов.[1]
Описание на хотела прави Мустафа Кемал Ататюрк в спомените си. Той живее в него повече от година, по времето, когато е военен аташе в София. Характеризира го като „комфортен, с баня и прислужници, лакеи – тук може да се живее“ и добавя, че „танцьорките са от Унгария, освен това на приземния етаж има и казино“. Съдържател на казиното е Панайот Карагьозов, с когото са приятели.[1]
И двата хотела са давани под наем. Вероятно към средата на 20-те години на XX век хотел „Сплендид Палас“ е даден под наем на Иван Кенда.[1]
След Деветосептемврийския преврат сградата е национализирана. Използвана е като хотел (в определени периоди под името „Преспа“ и „Преслав“), като административна сграда, студентско общежитие, по етажите е настанен и „Балкантурист“, а красивото казино на Карагьозов е използвано за стол. След падането на тоталитаризма (1989) сградата е реституирана.[1] Към 2010 година е освежена фасадата на хотела. Характерната ѝ орнаментика вече липсва.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Истории зад фасадите. Хотел „Сплендид Палас“ и хотел „София Палас“. Музей за история на София, Централни хали. 2024.
- ↑ Драганов, Боян. Най-страшната барутна катастрофа в Русе // utroruse.com. 18 октомври 2019. Посетен на 9 септември 2023.
- ↑ Обновяване // stara-sofia.blogspot.com. 31 август 2010. Посетен на 24 септември 2024.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Информационна карта на паметник на културата №26. Административн0-търговска сграда, бивш хотел „Преслав“ (хотел „Сплендид Палас“). Проучил Николай Клисаров, 1987, архив РИМ – София.
- Информационна карта №26, проучил арх. Стоянова и тех. Ставрева, 1977, архив РИМ – София.
- Теренни обхови 2023 със заповед ПИС 23-РД15-88/09.03.2023 г., служители от РИМ - София
- Стефанов, Светослав. Родът Хадживълчеви от Банско. София, 2022.
