Спартан (лек крайцер, 1942)
„Спартан“ HMS Spartan (95) | |
Лекият крайцер „Спартан“ при влизането му в строй, 10 август 1943 г. | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Лек крайцер от типа „Белона“ (Подобрен „Дидо“) |
Производител | Vickers-Armstrong в Бароу ин Фърнес, Великобритания. |
Служба | |
Поръчан | 4 септември 1939 г. |
Заложен | 21 декември 1939 г. |
Спуснат на вода | 27 август 1942 г. |
Влиза в строй | 10 август 1943 г. |
Потънал | Потопен на 29 януари 1944 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
ИМО номер | Номер на вимпела: 95 |
Водоизместимост | 6050 t (стандартна); 7300 t (пълна) |
Дължина | 156,1 m |
Дължина между перпендикулярите | 147,8 m |
Ширина | 15,4 m |
Газене | 4,5 m (при стандартна водоизместимост); 5,41 – 5,46 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | пояс: 76 mm; траверси: 25 mm; палуба: 51 – 25 mm; кули: 13 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
Мощност | 62 000 к.с. (46,2 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 32,25 възела (59,7 km/h) |
Далечина на плаване | 5100 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1042 – 1100 t |
Екипаж | 530 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | тип „272“; тип „281“;3 x тип „282“; тип „284“; 2 x тип „285“ |
Девиз | „Courage with great endurance“ – „Мъжество с голяма стойкост“ |
Кръстен в чест на: | Спартанците |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 133 mm[1] |
Зенитна артилерия | 3x4 40 mm; 6x2 20 mm |
Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА[~ 1] |
„Спартан“ в Общомедия |
Спартан (на английски: HMS Spartan (95), от на английски: Spartan – Спартанец) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 5 крайцера на типа „Белона“.
Поръчан е по извънредната военна програма на 4 септември 1939 г. и е заложен в Vickers-Armstrong в Бароу ин Фърнес на 21 декември 1939 г. Крайцерът е спуснат на вода на 27 август 1942 г., ставайки петият кораб носещ това име в британския флот от 1805 г. Влиза в строй на 10 август 1943 г.
Девизът на кораба е: Courage with great endurance – „Мъжество с голяма стойкост“.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Службата на крайцера продължава малко по-малко от половин година.
През август 1943 г., след края на строителството, крайцерът преминава в Скапа Флоу за носене на службата. През септември 1943 г. крайцерът преминава преоборудване за флагмански кораб на дивизия ескортни самолетоносачи. След края на преоборудването, през октомври, преминава в Плимът за носене на службата при северозападните подходи. През същия месец преминава в Малта, за съединяване със своята дивизия ескортни самолетоносачи.
На 8 ноември пристига от Малта в Неапол, като част от Съединение „K“. Корабът участва в обезпечението на войскови операции. През декември той преминава в Гибралтар.
През януари на новата 1944 г. крайцера се предполага да бъде задействан в планирания десант в Анцио. На 15 януари крайцерът обстрелва немските позиции в Гаета, северно от Неапол, в навечерието на десанта. На 18 януари участва в повторния обстрел на Гаета заедно с разрушителите HMS Faulknor, HMS Laforey и HMS Jervis.
На 21 януари отплава заедно с крайцерите HMS Orion и HMS Penelope, разрушителите HMS Inglefield и HMS Loyal в състава на северния щурмови отряд към Анцио. Съпровожда десантните кораби, стоварващи 1-ва британска пехотна дивизия заедно с крайцера HMS Orion и 12 разрушителя. На 22 януари подсигурява огневата поддръжка на десантиращите се войски заедно с крайцера HMS Orion, кораба за ПВО HMS Ulster Queen и разрушителите HMS Laforey и HMS Loyal (операция Shingle).
Гибел
[редактиране | редактиране на кода]На 29 януари, по време на десанта, крайцерът е атакуван от немски бомбардировачи и получава попадение в левия борд, зад комина, от планираща бомба Hs 293, която се взривява в машинното отделение. Отделението е наводнено, а започналия в надстройката пожар предизвиква последващи взривове. Пожарът не е взет под контрол и след час крайцерът е напуснат от екипажа и се преобръща в точката с координати . 523 оцелели члена на екипажа са спасени от крайцера HMS Dido и разрушителите HMS Laforey и HMS Loyal.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
- Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. London, Convay Maritime Press, 2002. ISBN 0-87021-459-4.
- Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980, 444 с. ISBN 0-87021-922-7.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- BELLONA AA cruisers (1943) ((en))
- Gordon Smith. Naval-History.net – Spartan // Посетен на 2017-01-02. (на английски)
- Gudmundur Helgason. uboat.net – The U-boat War 1939 – 1945 HMS Spartan (95) // Посетен на 2017-01-02. (на английски)
- Mike. World War 2 Cruisers. HMS Spartan (95) // Посетен на 2017-01-02. (на английски)
- A history of HMS Spartan ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Спартан (лек крайцер, 1942)
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Spartan (1942) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |