Софроний IV Александрийски

Софроний IV Александрийски
	Софроний IV Александрийски
Роден	1798 г. Цариград, Османска империя
Починал	3 септември 1899 г. (101 г.) Александрия, Египетски хедиват
Погребан	Египет
Религия	православие
Подпис
	Софроний IV Александрийски в Общомедия

Софроний IV Александрийски (на гръцки: Σωφρόνιος) е гръцки православен духовник.^[1]

Биография

Ранни години

Роден е в махалата на Цариград Дзивали със светското име Ставрос (Ставракис) Мейдандзоглу (Σταύρος, Σταυράκης Μεϊδαντζόγλου) във видното търговско семейство на Фотиос Василиу Мейдандзоглу и Анастасия. Според хронисти на църквата е роден в 1798 година, а според свидетелство на брат му - в 1802 година. Заради мястото му на раждане е наричан и Византийски (Βυζάντιος).^[2] Завършва Великата народна школа.^[1] В декември 1820 година в църквата „Свети Николай Дзивалски“ е ръкоположен за дякон от архиепископ Митрофан Аристийски и приема името Софроний. Служи като дякон при патриарх Григорий V Константинополски в катедралата „Свети Георги“ до смъртта му в 1821 година. От 1821 до 1839 година е дякон на митрополит Козма Мраморноостровен (1821 - 1830), когото последва във Виза (1830 - 1837) и на Хиос (1837 - 1839).^[2]

Хиоски митрополит

След смъртта на Козма Хиоски, през юни 1839 година Софроний е избран за хиоски митрополит и е ръкоположен за презвитер. На 29 юни е ръкоположен за митрополит на Хиос от патриарх Григорий VI Константинополски.^[1]^[2]

Амасийски митрополит

На 27 септември 1855 година е избран за амасийски митрополит.^[1] Като митрополит в Амасия отваря нови гръцки училища. В 1858 - 1860 година е член на Общото събрание, което трябва да изработи и приеме Общ канон за управление на Константинополската църква при патриарх Григорий VII Константинополски. Докато е в Патриаршията служи като викарий на Патриаршеската хазна (скевофилакс). В 1860 година, когато на трона се възкачва Йоаким II Константинополски, Софроний Амасийски заминава за епархията си.^[2]

Вселенски патрирах

След смъртта на патриарх Йоаким II, изборът на нов е организиран от наместника на престола Мелетий Рашко-Призренски. На първото заседание 74 делегати (18 архиереи и 56 миряни) определят 13 допустими кандидати. Те са предадени на Високата порта, която изключва бившите патриарси и връща списък с 9 имена. На второто заседание на 20 септември (2 октомври) 1863 година са избрани трима - Неофит Фанариоферсалски (48 гласа), Константий Трапезундски (41 гласа) и Софроний Амасийски (39 гласа). От тях за вселенски патриарх е избран Софроний с 10 гласа срещу Неофит (9 гласа) и Константий (0 гласа).^[2]

Като патриарх Софроний работи за подобряване на финансите на патриаршията, за развитието на гръцкото образование и налагането на гърцизма в Османската империя. Полага особени грижи за Великата народна школа, като основава централно настоятелство и назначава за директор Евстатиос Клеовулос. Възстановява патриаршеската школа за църковна музика. При управлението си прави около 40 архиерейски назначения. През май 1865 година издига в митрополия Червенската епископия. На 1 юни 1865 година по искане на Църквата на Гърция с патриаршески томос Софроний III Константинополски ѝ предава юрисдикцията върху Йонийските острови, след присъединяването на Йонийската република към Кралство Гърция.^[2]

По отношение на Българския въпрос патриарх Софроний III съставя комисия за разглеждане на исканията на българите, която на 9 юни 1861 година подготвя отговор на последните 8 искания на българската община. Комисията се съгласява да предостави на българите 28 гласа на патриаршеските избори, отхвърля исканията за състава на Светия синод и Българския смесен съвет, избора на архиереи и употребата на славянски в богослужението. На 26 април 1866 година недоволната българска община прави още едно предложение, Патриаршията го отхвърля и изготвя собствен план за разрешаване на въпроса.^[2]

Софроний подава оставка на 4 декември 1866 година заради така наречения Манастирски въпрос - конфискацията на манастирските земи от румънското правителство и едностранното обявяване на автокефалията на Румънската православна църква. Оттегля се на Принцовия остров.^[1]

Александрийски патриарх

На 30 май 1870 година е избран за александрийски патриарх.^[1] В 1888 година създава църквата „Преображение Господне“ в Порт Саид. Като патриарх през юли 1890 година уволнява несправедливо митрополит Нектарий Пендаполски, който по-късно е обявен за светец.^[3]

Умира на 22 август 1899 година.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Ο Παναγιώτατος Πατριάρχης Αλεξανδρείας και πάσης γης Αιγύπτου κυρός Σωφρόνιος ο Δ΄ (1798-1899) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 16 октомври 2020 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Σωφρόνιος Γʹ // Οικουμενικό Πατριαρχείο. Посетен на 16 октомври 2020 г.
↑ Sophronios IV (1870-1899) // Greek Orthodox Patriarchate of Alexandria and All Africa. Посетен на 16 октомври 2020 г.

Козма	→	хиоски митрополит (29 юни 1839 – 27 септември 1855)	→	Григорий
Кирил	→	амасийски митрополит (27 септември 1855 – 20 септември 1863)	→	Софроний
Йоаким II	→	вселенски патриарх (20 септември 1863 – 4 декември 1866)	→	Григорий VI
Никанор	→	александрийски патриарх (30 май 1870 – 22 август 1899)	→	Фотий

[Μάρκου_Μάρκου-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Ο Παναγιώτατος Πατριάρχης Αλεξανδρείας και πάσης γης Αιγύπτου κυρός Σωφρόνιος ο Δ΄ (1798-1899) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 16 октомври 2020 г.

[Οικουμενικό_Πατριαρχείο-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Σωφρόνιος Γʹ // Οικουμενικό Πατριαρχείο. Посетен на 16 октомври 2020 г.

[Greek_Orthodox_Patriarchate_of_Alexandria_and_All_Africa-3] Sophronios IV (1870-1899) // Greek Orthodox Patriarchate of Alexandria and All Africa. Посетен на 16 октомври 2020 г.

[1]

[2]

[3]