Софи Марсо
| Софи Марсо Sophie Marceau | |
| френска актриса и кинорежисьор | |
 Софи Марсо (2012) | |
| Родена |
17 ноември 1966 г.
|
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса, режисьор и певица |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1980 – днес |
| Значими роли | Вик Беретон („Купонът“, 1980; „Купонът 2“, 1982) Валентина Езкуера („Студентката“, 1988) Изабела Френска („Смело сърце“, 1995) Ана („Ана Каренина“, 1997) Електра Кинг („Само един свят не стига“, 1999) Ариан Марсиак („От другата страна на леглото“, 2008) Ана („ЛОЛ“, 2009) Джудит Шабрие („Искаш или не искаш“, 2014) Елен Мерсие („Г-жа Милс, толкова перфектна съседка“, 2018) |
| Награди |  Орден за изкуство и литература (2003) |
| Семейство | |
| Партньор | Анджей Жулавски (1985 – 2001) Джим Лемли (2001 – 2007) Кристоф Ламбер (2007 – 2014) Сирил Линяк (2014 – 2016) |
| Деца | Венсан (1995), Жулиета (2002) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Софи Марсо в Общомедия | |
Софѝ Марсо̀ (на френски: Sophie Marceau, родена като Софѝ Мопю̀ (Sophie Maupu)) е френска актриса, кинорежисьор и певица. Тя е първата носителка на наградата „Сезар“ за „Най-надеждна актриса“.[1] Наградена е с Орден за изкуство и литература, офицерска степен през 2003 г.[2]
Биография и кариера
[редактиране | редактиране на кода]Софи е родена на 17 ноември 1966 г. в Париж. Баща ѝ е бил шофьор, а майка ѝ – продавачка.
През 1980 г. 13-годишната Софи участва във филма „Купонът“, препоръчана от агенцията за юноши-модели, в която участва. Филмът има грандиозен успех, и скоро е снето негово продължение – „Купонът 2“ (1982), за което Софи получава премията „Сезар“ в номинацията „Най-добър дебют и най-многообещаваща актриса“.
На 16 години тя вече играе заедно с Жерар Депардьо и Катрин Деньов.
През 1982 г. Марсо сключва договор с най-голямата кинокомпания на Франция, „Gaumont“, но скоро разваля договора. Компанията иска неустойка от милион френски франка, които актрисата изплаща с почти всичките си спестявания. Помага ѝ полският режисьор Анджей Жулавски, с когото се е запознала неотдавна. Скоро двамата заминават за Полша.
През 1984 г. Марсо играе в „Луда любов“, първият ѝ филм под режисурата на Жулавски. Следват още два филма, с които тя става една от най-популярните и уважавани актриси в своята страна. Първата англоезична роля на Софи е във филма на Мел Гибсън „Смело сърце“.
През 1985 г. Софи записва своя първи пълен музикален албум – Certitude.
В новите си филми Марсо постепенно се избавя от имиджа на тийнейджър, споделяйки славата с най-знаменити звезди: Филип Ноаре, Жерар Депардьо, Катрин Деньов, Жан-Пол Белмондо.
На театралната сцена Софи дебютира през 1991 г. в „Евридика“ на Жан Ануи. През пролетта на 1995 г. Марсо режисира своя първи късометражен филм – „Разсъмване наопаки“, с продължителност 8 минути. След седем години актрисата снима още един филм по собствен сценарий, но вече пълнометражен – филмът „Говори ми за любов“.
През 1995 г. Софи се снима във филма на Антониони „Отвъд облаците“ заедно с Джон Малкович. През 1997 г. тя играе Ана Каренина в едноименната екранизация на романа на Лев Толстой.
Софи Марсо се снима и в рекламни клипове. Тя се появява на повече от 300 корици на списания по целия свят[3][4] включително Вог, Ел, Мадам Фигаро, Пари Мач, L'Officiel, Lui, Tatler, Glamour, Premiere и Marie Claire.[5][6] Избрана е за „лице на фирмата“ на множество луксозни марки като козметичните компании „Guerlain“[7] и „Диор“,[8] по-късно – на бижутерийната „Chaumet“[9][10] и автомобилната „Ситроен“.[11]
През 2015 г. Софи Марсо взема участие на кинофестивала в Кан като на член на журито на основния конкурс. [12]
През март 2016 г. тя официално разкрива, че е отказала Ордена на Почетния легион – най-високият френски орден за заслуги. [13]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1982 г. Софи започва роман с полския режисьор Анджей Жулавски, който е с 26 години по-възрастен от нея. Скоро сключват брак, на 24 юли 1995 г. им се ражда син, Венсан. През 1996 г. Марсо публикува полуавтобиографичния роман „Лъжкиня“ (Menteuse), в който признава: „Започнах твърде рано полов живот, което ме направи истерична и ранима, така че всички мои романи, като правило, завършваха печално. Само Анджей можа да ми даде спокойствие и щастие, да ми подари най-добри роли в киното и чудото на майчинството.“
През 2001 г., след 17-годишна връзка, Софи се развежда с Жулавски заради американския продуцент Джим Лемли. През 2002 г. Софи ражда от него дъщеря, Жулиета.
От 2007 г. актрисата живее съвместно с актьора Кристоф Ламбер, а от 2012 г. са в брак [14]. През 2014 г. двойката оповестява своята „приятелска раздяла“.[15]
От 2014 до 2016 г. неин придружител е собственикът на ресторант и главен готвач Сирил Линяк, с когото е във връзка около 10 месеца през 2016 г. [16][17]
Софи Марсо е обучен класически виолончелист, както се вижда във филма „Изгубени и намерени“ от 1999 г. Тя е двуезична (френски и английски). [18]
Днес, наред с киното, Марсо играе в театъра, рисува портрети на любимите си писатели, сред които Лев Толстой и Франц Кафка, а също и натюрморти и акварели. Софи редовно посещава кинофестивала в Кан. Тя е отличен плувец (тренирала е с шампионите на Франция), обича Йохан Себастиан Бах и Густав Малер. Марсо сътрудничи на организации за опазване на околната среда.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Актриса
[редактиране | редактиране на кода]| година | Филм | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1980 | Купонът | La Boum | Вик Беретон | Клод Пиното |
| 1982 | Купонът 2 | La Boum 2 | Вик Беретон | Клод Пиното |
| 1984 | Щастливият Великден | Joyeuses Paques | Жули | Жорж Лотнер |
| Форт Саган | Fort Saganne | Маделен дьо Сен-илет | ||
| 1985 | Полиция | Police | Нория | |
| Луда любов | L'amour braque | Мари | ||
| 1986 | Надолу към ада | Descente aux enfers | Лола Колбер | |
| 1988 | Студентката | L'Étudiante | Валентина Езкуера | Клод Пиното |
| Шуаните | Chouans | Селин | ||
| 1989 | Моите нощи са по-красиви от вашите дни | Mes nuits sont plus belles que vos jours | Бланш | |
| 1990 | Тихоокеанска градинка | Pacific Palisades | Бернадет | |
| 1991 | За Саша | Pour Sacha | Лора | |
| 1993 | Фанфан | Fanfan & Alexandre | Фанфан | Александър Жарден |
| 1994 | Дъщерята на Д'Артанян | La fille de d'Artagnan | Елоиз Д'Артанян | |
| 1995 | Отвъд облаците | Al di là delle nuvole | Момичето в Портофино | |
| Смело сърце | Braveheart | Изабела Френска | Мел Гибсън | |
| 1997 | Маркизата | Marquise | Маркиза дьо Парк | |
| Ана Каренина | Anna Karenina | Ана Каренина | ||
| 1999 | Само един свят не стига | The World Is Not Enough | Електра Кинг | Майкъл Ептед |
| Сън в лятна нощ | A Midsummer Night's Dream | Хиполита | ||
| Изгубени и намерени | Lost & Found | Лила Дюбоа | ||
| 2000 | Вярност | La fidélité | Клелия | |
| 2001 | Белфегор: Фантомът на Лувъра | Belphégor – Le fantôme du Louvre | Лиса | Жан-Пол Саломе |
| 2003 | Алекс и Ема | Alex & Emma | Полина Делакроа | |
| 2004 | До довечера | À ce soir | Нели | Лор Дютийол |
| 2005 | Антъни Цимер | Anthony Zimmer | Киара Манцони | Жером Сал |
| 2007 | Загубена в Довил | La Disparue de Deauville | Лучия/Виктория | Софи Марсо |
| 2008 | Жени в сянка | Les femmes de l'ombre | Луиз Десфонтен | |
| 2009 | ЛОЛ | LOL | Ана | Лиза Азуeлос |
| 2010 | Възрастта на разума | L'Âge de raison | Маргарет | Ян Самуел |
| 2014 | Eдна среща | Une rencontre | Илза Санторини | |
| 2016 | Таулард | La Taularde | Матилда Лерой | Удрей Еструго |
| 2021 | Всичко мина добре | Tout s'est bien passé | Емануел Бернхайм | Франсоа Озон |
| 2022 | Жена на нашето време | Une femme de notre temp | Джулиан Вербеке | Жан-Пол Сивейрак |
Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]- 1995 – Разсъмване наопаки / L’aube a l’envers
- 2002 – Говори ми за любов / Parlez-moi d’amour
- 2007 – Загубена в Довил / La Disparue de Deauville
- 2018 – Г-жа Милс, толкова перфектна съседка / Mme Mills, une voisine si parfaite
Участия в театъра
[редактиране | редактиране на кода]- 1991 – Евридика / Eurydice
- 1993 – Пигмалион / Pygmalion от Джордж Бърнард Шоу
- 2011 – Душевна история / Une histoire d'âme от Ингмар Бергман, режисирана от Бенедикт Аколас:
Театър „Ронд-Пойнт“ (Шампс-Елисе), Театър „Селестин“ (Лион), Национален театър в Ница, Театър „Лориент“ (Национален драматичен център в Бретан), Театър „Тенис корт“ (Екс ан Прованс). Адаптиран към телевизионен филм под същото заглавие през 2015 г. [19]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1996: Menteuse, éditions Stock, полуавтобиографичен роман[20].
- 2023: La Souterraine, Seghers, treize histoires et sept poèmes qui se répondent[21].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sophie Marceau, IMDb.com.
- ↑ Sophie Marceau, officier des arts et lettres // 14 February 2003. Посетен на 5 октoмври 2021.
- ↑ Soulier, Vincent. Presse féminine – La puissance frivole. L'Archipel, 1 June 2010. ISBN 978-2-8098-1091-2.
- ↑ Fournier, Maud, Tredez, Florence. L'Actrice française est une femme comme les autres. (enfin presque): (enfin presque). Éditions Don Quichotte, 5 November 2015. ISBN 978-2-35949-460-0.
- ↑ Couverture ELLE magazine 1967 – Les plus belles couvertures de ELLE – Elle // Посетен на 5 October 2021.
- ↑ Nast, Condé. Sophie Marceau, icône en images // 17 November 2017. Посетен на 5 October 2021.
- ↑ Les égéries des parfums – Les égéries des parfums Guerlain – La Parisienne // Архивиран от оригинала на 2021-10-06. Посетен на 6 October 2021.
- ↑ ((en)) DIOR ONE ESSENTIAL - Sophie Marceau, архив на оригинала от 7 октомври 2021, https://www.youtube.com/watch?v=KIRhzVtszJw, посетен на 7 октомври 2021
- ↑ Софи Марсо для Chaumet 2011 // 04.08.2011. Архивиран от оригинала на 2012-10-04. Посетен на 8 януари 2012. (на руски)
- ↑ Sophie Marceau goûte aux heures Chaumet // 25 November 2008. Архивиран от оригинала на 2021-12-03. Посетен на 6 October 2021.
- ↑ Sophie Marceau, égérie de DS en Chine // Посетен на 6 October 2021.
- ↑ Жури 2015: Пълнометражни филми на Festival de Cannes 2015
- ↑ Match, Paris. Pourquoi Sophie Marceau a refusé la Légion d'honneur // Посетен на 5 October 2021.
- ↑ Марсо и Ламберт: Горец любит и без брака, bz-berlin.de.
- ↑ Софи Марсо и Кристофер Ламберт расстались, spletnik.ru.
- ↑ Sophie Marceau et Cyril Lignac en couple, Paris Match, 28 janvier 2016.
- ↑ Exclu Voici – Sophie Marceau et Cyril Lignac : tout est fini entre eux – Voici, Voici.fr, 23 novembre 2016.
- ↑ Sophie Marceau at Cours Florent (retrieved 14 April 2021)
- ↑ Fiche du téléfilm Архив на оригинала от 2015-12-11 в Wayback Machine., sur le site d'Arte.
- ↑ 18 ans d'amour, un fils, ses plus beaux rôles... Sophie Marceau, son adieu à Zulawski // Paris Match. 28 février 2016..
- ↑ Luc Le Vaillant. Sophie Marceau, tout un poème // Libération. 10 mai 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
