София Мондова
София Мондова | |
българска учителка и революционерка | |
Родена | София Стоилова Полизоева
|
---|---|
Починала | 3 декември 1948 г.
|
Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Семейство | |
Баща | Стоил Полизоев |
София Стоилова Полизоева, по мъж Мондова, е българска учителка и революционерка, секретар на драмския околийски комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мондова е родена в град Неврокоп, тогава в Османската империя, днес Гоце Делчев, България, в семейството на възрожденеца Стоил Полизоев. Учи в българската девическа гимназия в Солун. В 1903 година е назначена за учителка българското училище в град Мехомия на мястото на Райна Каназирева, принудена да бяга в Свободна България, поради преследване от властите за революционна дейност. Полизоева също става членка на ВМОРО и развива широка дейност за поддържане на духа на българското население в изгорената при Илинденско-Преображенското въстание Мехомия.[3]
Поради необходимост от революционни дейци в Сярско, Полизоева е преместена за учителка в голямото драмско село Просечен. В 1906 година е секретар на Драмския околийски революционен комитет. През есента на 1906 година при провал на революционната организация, е заловена и осъдена на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. Заточена е в Диарбекир, където престоява година и осем месеца до амнистията след Младотурската революция в 1908 година.[3]
След освобождението си е назначена за учителка в Неврокоп, където преподава една година, а след това става съдия-изпълнител в Гюмюрджина. В Гюмюрджина става членка на Българската работническа социалдемократическа партия и се жени за Христо Василев Мондов от Самоков. Мъжът ѝ взима участие в Първата световна война и София Мондова сама се грижи за семейството. След като Гюмюрджина е загубена от България в 1919 година, семейството се установява в Пазарджик, а след това в Самоков, като и двамата са членове на Българската комунистическа партия. След Септемврийското въстание от 1923 година, Мондови са уволнени и се установяват в София, където Христо Мондов работи като счетоводител, а София като шивачка. И двамата заболяват от туберкулоза, като Христо умира преди нея.[3]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Мондова е обявена за активен борец против фашизма и капитализма.[3]
Мондова умира на 3 декември 1948 година в София.[2][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 229-230.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
- ↑ а б в г д Даскалов, Димитър. Едно борческо сърце // Работническо дело (330). 1984. с. 2.
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Родени в Гоце Делчев
- Български просветни дейци от Македония
- Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия
- Български учители
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Деятелки на ВМОРО
- Затворници в Диарбекир
- Български социалисти
- Български комунисти до 1944 година
- Активни борци против фашизма и капитализма