Сотир Дамянович
Сотир Дамянович | |
революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Сотир Дамянович (на гръцки: Σωτήριος Δαμιάνοβιτς, Сотириос Дамяновиц) е гръцки революционер от български произход, участник в Гръцката война за независимост.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сотир Дамянович е роден в Битоля. При избухването на Гръцкото въстание в 1822 година заминава за Олимп, начело на чета битолчани, и се сражава заедно с капитан Адамандиос Николау. Участва в Халкидическото въстание и защитата на Касандрия, по-късно в Негушкото въстание и след разгрома му през пролетта на 1822 година заминава за Южна Гърция. С четата си участва в много сражения в Западна Централна Гърция и Пелопонес. С идването на Йоанис Каподистрияс и създаването на редовна армия, става офицер.
В удостоверение от 13 април 1825 година, подписано от Христодулос Хадзипетрос, пише:
„ | Още от началото на въстанието той грабна оръжието срещу неприятеля под командата на Гацо и Каратасо начело на 30 - 40 души, които издържаше на свои средства и участвуваше в боевете по ония места и при разгромяването на Негуш и след това последва поменатите началници до Аспропотамос, гдето остана под моя команда със своите 17 българи. Той участвува в боя при Крия Вриси и разни други престрелки, както и в боя при Стурнари с Джеладин бей през 1823 г. Той показа голяма храброст и героизъм и подир това ме последва в Пелопонес и Неокастрон. Оставих го вън с моя отред. Той взе петте българи, от които трима бяха убити вътре, и пак дойде с мен и отидохме при обсадата на Месолонгион, гдето го оставих вън с отреда, заедно с Караискакис и когато излязохме от обсадения Месолонгион, дойдохме заедно до Навплион.[1] | “ |
След създаването на гръцката държава е принуден да се върне в Битоля, тъй като е отхвърлен като чужденец.[2][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Тодоров, Николай, Веселин Трайков. Българи участници в борбите за освобождението на Гърция. София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 38.
- ↑ Μεγάλη Εγκυκλοπαίδεια Νόμπελ, Β΄ Έκδοσις 1974, Τόμος τρίτος, Εκδοτικός Οίκος Χρήστου Γιοβάνη
- ↑ Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του 1821, αναγραφόμενοι Μακεδόνες, Γεώργιος Χ. Χιονίδης, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη