Соломон Голдщайн
| Соломон Голдщайн | |
| български и съветски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Соломон Лазаров Голдщайн (на руски: Соломон Лазаревич Гольдштейн), наричан Беркман, Черски, а известен също като Симеон Лазаров[1][2] е български, швейцарски и съветски комунистически деец от еврейски произход.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 май 1884 година в Шумен[3]. Работи като като металоработник и през 1906 година става член на БРСДП (т.с.). През следващите години се издига в редиците на синдикалното движение като застава начело на Съюза на металиците.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение във 2 рота на 3 солунска дружина.[5] След войната емигрира във Франция и става член на френската секция на Работническия интернационал. Докато работи в завод на Рено Голдщайн се болшевизира и през 1915 година се премества в Цюрих, където влиза в близки отношения с Владимир Ленин. По време на войната има активна роля в Цимервалдската левица, от която по-късно ще произлезе Комунистическия интернационал. По-късно Голдщайн ще участва във формирането на Швейцарската комунистическа партия[6].
След Октомврийската революция от 1917 година се установява в Москва, а между май 1919 – февруари 1920 година е представител на Болшевишката партия в България. Като такъв критикува пасивността на ръководената от Димитър Благоев БКП (т.с.) и подкрепя крайно левите елементи, склонни към тероризъм, като убийците на министър Михаил Такев през януари 1920 година. Крайната линия на Голдщайн стимулира Д. Благоев да напише критичната статия "Тесни социалисти с анархистични глави'', в която критикува политическия екстремизъм. В този период Голдщайн се заниимава с журналистика, публикува брошура, подписана като Слави Зидаров, в която критикува БКП, че не е направила опит да болшевизират Владайското въстание и Радомирската република през 1918 година[7].
През 1920 година се завръща в Съветска Русия, където участва в дейността на Коминтерна до 1921 година. Между 1922 – 1924 година е ръководител на съветската легация във Виена, Австрия. Като такъв участва в подготовката на албанската революция през 1924 година[8]. На 9 април 1924 година като представител на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн заедно с представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов и на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от МФО подписват декларация за сътрудничество, като в резултат на преговорите скоро след това е публикуван Майския манифест и е създадена ВМРО (обединена). Голдщайн присъства на учредяването на организацията във Виена през 1925 г.
След смъртта на Ленин през 1924 година Голдщайн заема позиция в подкрепа на лявото крило във ВКП (б), вероятно под влияние на Адолф Йофе. Заради това по-късно става жертва на политическите чистки на Йосиф Сталин между 1936 – 1956 година. През 1957 Голдщайн е реабилитиран в хода на десталинизацията по време на управлението на Хрушчов. Умира в Москва на 14 май 1968 година.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Самуилов, Исак. С болшевиките в борба за нов интернационал. Партията на Тесните социалисти и Цимервалдското обединение. София, Издателство на БКП, 1964. с. 20.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
- ↑ Международная деятельность В.И. Ленина: Защита завоеваний социалистической революции 1919 – 1920, Автор Михаил Иванович Труш, Издател Политиздат, 1988, ISBN 5-250-00115-7, стр. 368.
- ↑ Самуилов, Исак. С болшевиките. 1964. с. 20.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
- ↑ Zapantis, Andrew L. Greek-Soviet relations, 1917 – 1941. East European Monographs, 1982. с. 155.
- ↑ а б Troebst, Stefan. Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893 – 2001; ausgewählte Aufsätze. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007. с. 78 – 83.[неработеща препратка]
- ↑ Plasari, Aurel. S’besoj tek Zoti me celular në dorë (Interviewed by Mustafa Nano). Fan Noli headed a coup d'état or a democratic Revolution in 1924? First of all, it was not directed by Fan Noli; it was directed and organized by other people. They had a hard time in convincing his Beatitude, even when they decided to make him Prime Minister. The organizers, followed the directives of a Special Office (in Vienna) and an important cadre of that office (his name was Solomon Goldstein). For the details, let the history have its say (на албански) Архив на оригинала от 2012-03-12 в Wayback Machine.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gol'štejn, Solomon Lazarevič: Lenin menja učil bol'ševizmu, in: "O Vladimire Il'iče Lenine. Vospominanija 1900 – 1922 godu". Moskva 1963, 192 – 199, p. 626.
- Исак Самуилов, С болшевиките в борба за нов интернационал. Партията на тесните социалисти и Цимервалдското обединение. Издателство на БКП, 1964
- Maria Todorova, The Lost Worlds of Socialists at Europe's Margins: Imagining Utopia, 1870s-1920s. Bloomsbury Academic, 2020
- John Bell, The Bulgarian Communist Party from Blagoev to Zhivkov. Hoover Institute Press, 1986.
- Alfred Senn, The Russian Revolution in Switzerland, 1914-1917. University of Wisconsin Press, 1971.
- Яков Темкин, Ленин и международная социал-демократия, 1914-1918. Москва: Наука, 1968
- Serge, Victor: Mémoirs d’une révolutionnaire de 1901 à 1941, Paris 1951.
- М. Бирман, В. И. Ленин и борьба революционных социал-демократов балканских стран против империалистической войны в 1914-1915, Советское славяноведение, 1965.
- А. Шнитман, Из историята на интернационалните връзки на В.И. Ленин с революционното работническо движение в България (1896-1923). София: Издателство на БКП, 1970,
- В. Хаджиниколов, Октомври и България. Отгласи и влияния, 1917-1944. София: Партиздат,1987
